Вълчият талисман
- Автор: Гиър У. Майкъл, Гиър Катлийн О’Нийл
- Серия: the first north americans #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Живко Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчият талисман». Краткое содержание книги:
Горчив храст се сепна от уверения тон в гласа му, но преди да може да отвърне, Бяла пепел извърна към нея очи, изпълнени със сиянието на Съня. Горчив храст потрепери, когато тя каза:
— С Тиха вода ще създадем новото бъдеще. Той е единственият, когото Силата сметна за достоен.
Устните на Горчив храст се изкривиха в кисела гримаса и тя поклати глава:
— Но това е глупаво! Лош стомах? Пазител на Вълчия Талисман? Ти си се побъркала! Лош стомах не може да опази и жаба, завързана в торба! Ако е откраднал Вълчия Талисман, цялото Племе на вълка ще довтаса тук да си го вземе. Трябва да им го върнем и да се извиним за неприятностите, които им е причинил Лош стомах. Пелинов дух, аз съм отговорна за него. Ще трябва да се занимая с този въпрос. Опитай се да го предпазиш от неприятности, макар че Първият човек ми е свидетел, той е един неблагодарен…
— Сестро — прекъсна я Тиха вода. — Племето на вълка вече го няма. Строшените камъни го смазаха. Ако има все още някаква надежда за него, това е Търговецът, Лява ръка. Сега той е повел оцелелите на изток през равнините. Първият човек им даде възможност да намерят Бащата на водите — голямата река на изток. Тук вече няма хора от това племе.
Горчив храст се наведе напред, сочейки го гневно с пръст:
— Това сигурно е пак някоя от твоите измишльотини? Предупреждавам те, няма да търпя да слушам подобни глупости. Слава на Първия човек, че се върна жив. Сега отново ще мога да те наглеждам. Не искам…
Пелинов дух стисна ръката и, за да я накара да млъкне, и впери суров поглед в дъщеря си. Бяла пепел мълчеше, продължавайки да гледа замечтано малкото късче небе, надничащо през дупката за дима.
Тиха вода се засмя и поклати глава.
— Сестро, старият начин на живот си отива. Силата е променена. Трябва да открием начин…
— …как да се спасим — добави бързо Бяла пепел, хвърляйки поглед към Пелинов дух. Храбър мъж ще доведе Строшените камъни тук. Той иска мен и Силата, която притежавам. Гласовете в съзнанието му са му казали, че трябва да ме притежава, или никога няма да може да изживее пълнотата на Върховното цяло.
Баща и изпъна пръсти и помисли малко; после попита:
— Можеш ли да го победиш?
На устните и се появи уморена усмивка.
— Не съм сигурна. Но знам, че само Тиха вода и аз можем да се опълчим срещу него в Съня и да победим.
Късно същата вечер Тиха вода излезе навън да погледа звездите. Горчив храст го последва и застана до него. Тя кръстоса ръце, ровейки пръстта с крак.
— Какво се е случило с теб, Лош стомах? Сякаш вече не те познавам.
В душата му изплуваха откъслечни спомени. Бе извървял дълъг път от лагера Облите скали. Досега не бе осъзнал колко се беше променил.
— Лош стомах, когото познаваше, е все още тук вътре, сестро. Но вече е променен. Сънищата го промениха.
— А наистина ли си вече Лечител?
— Лечител? Не. Аз съм Пазителят на Вълчия Талисман. Силата му тече през мен. Аз…
— Но защо точно ти? Защо Силата е избрала човек като теб? — Предишната надменност отново се усещаше в гласа и.
Тиха вода вдъхна пустинния вятър, изпълнен с нощни ухания и впери поглед в сребристата луна на хоризонта.
— Мисля, че ме избра, защото мога да задържам Силата достатъчно близо, за да я използвя Бяла пепел, но и достатъчно далеч, за да не бъде всмукана от нея.
Горчив храст изпусна дълга въздишка:
— Е, надявам се да се справиш по-добре от Черната ръка.
— Черната ръка ли?
Тя потри очи и се размърда неспокойно.
— Омъжих се за него точно преди Сборището. Изглеждаше ми най-подходящият избор, а и баба го искаше. Престиж за клана Обли скали… а и за мен. Кланът Трите устия го обвини в магьосничество. Сега като си спомням за това, ми изглежда толкова жалко. Женитбата ни трябваше да прекрати слуховете.
— Трябваше? — Той махна с ръка, отпъждайки едно нощно насекомо от лицето си. — Черните острия ли го убиха?
Усети напрегнатия и поглед.
— Не. Някой… може би истинският магьосник… го уби на Сборището. Смаза му главата.
— Убийство? По време на Сборището?
Тя отпусна рамене.
— Не зная защо… или пък кой го е направил. Но някакво зло вилнее там, Лош стомах. Хората побягнаха в нощта, омърсени от това чудовищно злодеяние. Може би то е пречупило Силата на Земните хора и е довело до идването на Черните острия. Не знам. Но оттогава не се чувствам в безопасност.
Тиха вода преглътна мъчително. Бяла пепел все още говореше в палатката с Пелинов дух. Някой избива всички Съногадатели.
Почти без да го съзнава, краката му го отведоха обратно в палатката по-близо до нея.