Вълчият талисман
- Автор: Гиър У. Майкъл, Гиър Катлийн О’Нийл
- Серия: the first north americans #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Живко Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчият талисман». Краткое содержание книги:
Черна луна се наведе напред, стиснал зъби.
— Колко са?
— Идват с целия си клан.
Наоколо се разнесе ропот.
— Не можем да върнем воините си дотогава! — Охлюва черупка стовари юмрука си върху пръстения под. — Ще ни трябва цял ден да изкачим Зелената планина! А и колко ли ще отнеме на отрядите да…
— Воините няма да помогнат в този случай. — Бяла пепел долавяше присъствието на Вълчия Талисман, увит във вързопа, който Тиха вода бе притиснал към корема си. — Този двубой ще се реши от Съногадателите. От Храбър мъж и от мен. Ние трябва да видим в Съня си бъдещето.
Хората се размърдаха неспокойно.
— Сама ли ще се изправиш срещу този Човек с летяща душа? — Черна луна чертаеше с юмруци кръгове в прахта.
— Ще го посрещна заедно с Тиха вода.
— А Тиха вода воин ли е? — запита недоверчиво Пелинов дух.
Бяла пепел се обърна и погледна баща си, който бе клекнал зад нея.
— Той е най-силният мъж, когото успя да открие Силата. Вълчият Талисман го призова, изпита го и на Тиха вода се падна честта да стане Пазител на Вълчия Талисман. — Тя положи топла длан на коляното на Тиха вода.
Съпругът и я окуражи с поглед, макар и да не разбираше нищо от бъбренето на езика на Слънчевите хора.
— А какъв е този Вълчи Талисман? Защо никога не съм чувал за него? — попита Черна луна.
— Той бе Силата на Вълчето племе, преди Храбър мъж да го открадне. — Извърна се към Тиха вода и му каза: — Сънят ни започва. Те ще познаят Силата на Вълчия Талисман.
Съпругът и стисна по-здраво вързопа. Взря се в очите и и отри ръка в панталона си, преди да развърже ремъците. Затвори очи и бръкна благоговейно вътре. Сред Черните острия се разнесе враждебен шепот.
Бяла пепел пое дълбоко дъх, усетила как Силата на Вълчия Талисман се разстила из въздуха. Чувстваше как Силата пропълзява по ръката на Тиха вода, как разтваря душата му.
Той извади Вълчия Талисман от вързопа и го вдигна. Всички в палатката на съвета притихнаха.
Силата се опита да проникне и в душата на Бяла пепел, но тя я отблъсна, страхувайки се да не и се случи същото, което бе станало с Пеещите камъни. Опита се да се впие здраво в заобикалящия я свят, вдишвайки дълбоко горещия въздух с аромат на пелин. Започна да се съпротивлява с цялата си воля. По челото и изби пот; стисна зъби толкова силно, че челюстите и я заболяха._ Твърде близо! Твърде близо е!_
Тиха вода заговори тихо, вдигайки Вълчия Талисман към безоблачното небе:
— Вълчи Талисман, сега е време да използваш Силата си. Аз летях върху крилете на Гръмовната птица. Кажи и да ни прати знак… знак, че Гръмовната птица и Първият човек са едно и също.
В далечината отекна гръмотевица, понасяйки се над притихналата земя.
Сред насъбралото се множество избухнаха викове и ахкания и хората вдигнаха очи, взирайки се в ясното бледосиньо небе. Някои се затичаха през пясъците към хълмовете, за да огледат по-добре небесната шир.
— Той призова Гръмовната птица — преведе Пелинов дух. — Това каза на езика на Земните хора!
Бяла пепел въздъхна облекчено, когато Тиха вода прибра Талисмана във вързопа. Тя отпусна рамене и се прегърби; по лицето и се стичаше пот. Късчета от присъствието на Върховното цяло кръжаха в душата и, зовяха я, протягаха огнени златисти ръце…
Пръстите на Тиха вода се сключиха около нейните.
— Добре ли си? Какво стана?
Тя преглътна с усилие и му се усмихна слабо.
— Вълчият Талисман ме призова. Искаше да ме изпълни със своята Сила и копнеж по Върховното цяло. Следващия път ще гледам да седя по-далеч от теб.
Навън някаква съсухрена старица повиши глас:
— Гръмотевица! Чухте ли я? А по небето няма и облаче!
В очите на Черна луна проблесна подозрение.
— А откъде да знаем, че не си дошла да ни унищожиш? Може би Силата, която носиш е зла. Дошла си със Земен човек — враг на Черните острия. Самата ти произлизаш от Земните хора.
Тя го дари с искрена усмивка.
— Ако исках Черните острия да загинат, щях отдавна да съм се отдала на Храбър мъж и днес Черните острия щяха да бъдат вече само спомен, като клана Бяла глина.
— Но трябва да се доверя само на твоите думи — въздъхна Черна луна. — Бих искал да можех да чуя съвета на Гореща мазнина.
— Чувала съм за него. Той е добър човек. Бих приела мъдрите му думи.
Върху лагера се възцари напрегнато мълчание.
— Той е мъртъв — каза и Пелинов дух. — Беше убит преди два дни.