Вълчият талисман
- Автор: Гиър У. Майкъл, Гиър Катлийн О’Нийл
- Серия: the first north americans #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Живко Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчият талисман». Краткое содержание книги:
Очите и блестяха като езерца на меката светлина.
— Бих искала да се върна, но…
Отиде до нея и пое ръката и, усещайки колко студена е тя.
— Казах истината на Черна луна. Бяла пепел винаги е принадлежала на Силата. Но едва днес напълно осъзнах това.
— И вече нямаш съмнения?
Той поклати глава:
— Досега съм живял без нея. Когато се върнах в лагера, отидох до нашата палатка. Виждайки празната постеля, осъзнах какво би означавало да живея без теб. Моля те… не ми причинявай това.
Трепетликата стисна здраво ръката му и очите и плувнаха в сълзи. Изправи се на крака. Без да каже нито дума, тя обви ръка около кръста му и бавно го поведе обратно към палатката им.
Тиха вода присви очи, загледан в младежа, който вървеше в тъмнината към палатката на Пелинов дух. Постепенно започна да го разпознава. Къде бе виждал тази походка преди? Къде…
— Корен! — Той се изправи и душата му бе озарена от внезапна радост.
— Лош стомах? — Момчето пусна зайците, които носеше, втурна се напред и така прегърна чичо си, че костите му изпукаха. Откъде се бе взела тази сила у момчето? Тиха вода се радваше на силната прегръдка на младежа. Племенникът му — синът на Топъл огън — беше жив! Благословено да е Върховното цяло!
— Какво правиш в лагера на Черните острия? Досега би трябвало да са те… — Корен се запъна. — Искам да кажа, жив си!
— Поне докато не си ми счупил гръбнака.
Непослушко подскачаше наоколо и скимтеше, лизвайки радостно ловната риза на Корен, махайки с опашка.
— По-тихо! — обади се някой. — Хората се опитват да спят!
Тиха вода направи знак на Непослушко да престане и хвана Корен за ръката.
— Как си? Чух, че Пелинов дух те е приел в жилището си. Майка ти казва, че се отнася с теб като с роден син.
Корен кимна:
— Да, добър е с мен. Е, видя ли се с мама? Каза ли ти какво се случи?
— Поговорихме си. Каза, че си станал добър ловец.
— Никой не може да се промъква по-тихо от мен. Единствено Бухалът е също толкова внимателен в лова като мен — каза му гордо Корен. — А и Пелинов дух ме научи на неща, които дори татко не знаеше. Например как да прикривам следите си и как да намирам укрития, когато се промъквам тайно. Пелинов дух ме заведе за пръв път на лов за антилопи. И успях да убия един едър самец. Само с едно хвърляне! Уча се да правя остриета за копия и да устройвам засади.
Тиха вода се усмихна.
— Ела, да поговорим малко, преди да влезем и да те представя на жена си.
Той седна на една торба, а Корен приклекна на земята и запита удивено:
— Оженил си се? Ти? Някоя от пленничките ли?
— Не. От Слънчевите хора е.
— И се е омъжила за теб? Какво и хлопа?
Тиха вода въздъхна.
— Значи си щастлив в лагера на Черните острия?
Корен наведе глава.
— Чувствах се ужасно, когато те избиха целия клан. Видях как те убиват баба. Бялото перо и смаза главата с бойна тояга.
— Намерих тялото и. Пях молитвени песни за нея.
Корен се загледа в нощта, обхождайки с поглед дюните.
— Радвам се, че си го направил, но тя не ми липсва особено. Нали я знаеш каква беше. Как си играеше с живота на хората. Караше ги да правят каквото поиска. Тук поне съм свободен. Мога да ловувам, а и Пелинов дух прилича много на баща ми. Понякога си мисля, че идването ми в клана Черни острия е най-доброто нещо, което ми се е случило досега.
— Чух, че за известно време Черната ръка ти е бил баща.
Гласът на племенника му се измени, стана напрегнат.
— Не го харесвах. Не и след онова, което направи с татко. Една нощ проследих него и мама. Гледах ги как се любят… и просто не можах да го понеса. Мъжът, който остави баща ми да умре… се чифтосваше с майка ми! Баба я накара да се омъжи за него. Чух ги как си говорят за това. Нали знаеш, Черната ръка първо е бил любовник на баба.
Тиха вода потрепери от отровния гняв в гласа на Корен.
— Не мисля, че Черната ръка е оставил Топъл огън да умре. Мисля, че направи всичко, което можеше. Понякога Силата…
— Не ми говори за Силата! — Момчето се изплю. — Виждал съм как умират твърде много хора, защото Лечителите не искаха да ги спасят! — Замълча, после попита: — Чу ли за Лупина?
Тиха вода кимна.
— Да. Но това не е деяние на Силата.
— Но Гореща мазнина не пожела да я спаси. Нали видях. Само поклати глава и се отдалечи.
Откъде идваше целият този гняв? Тиха вода се опита да си спомни какъв бе Корен преди смъртта на Топъл огън. Възможно ли бе този замислен младеж да е същото онова засмяно, щастливо дете?
— Достатъчно сме говорили за смърт. Разкажи ми за новия си живот, за ловните ти приключения.