Вълчият талисман
- Автор: Гиър У. Майкъл, Гиър Катлийн О’Нийл
- Серия: the first north americans #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Живко Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчият талисман». Краткое содержание книги:
14.
Бяла пепел излезе навън в прохладната вечер. В далечината глутница вълци поздравяваха с вой идващата нощ. Тя вдъхна дълбоко сухия въздух, наслаждавайки се на пустинните ухания. Звуците, долитащи от лагера зад гърба и — скимтенето на кучетата, плач на бебе, безгрижни гласове, потракването на маносите в метатите — я успокояваха. От колко време не бе чувала смехове? От колко време не бе чувала тихи разговори в нощта?
Пристигането и с Тиха вода бе променило Черните острия. Дали е твърде малка, за да разбере, че е променила и клана Бяла глина? Тя се върна в спомените си към нощта, в която Пелинов дух я бе довел в лагера на клана край Реката на буболечките. Тогава бе твърде уплашена, за да осъзнае каквото и да било, освен страха си. А и там не се беше появила като Съногадателка, носеща мрачни предсказания.
Усещаше с душата си надигащия се от север мрак. След две нощи щеше да се изправи срещу Храбър мъж. Вледеняващият страх — примесен с радостта, че отново се намира в лагер на Слънчевите хора — помрачаваше щастието и от срещата с Пелинов дух и от факта, че бе намерила Бягащ като вятъра жив. Тиха вода изпитваше някаква колеблива радост от това, че отново е при сестра си. Дали Силата отново не им погаждаше някакъв хитър номер? Позволяваше им да зърнат за последен път хората, за които трябваше да се сражават?
Или може би Силата го бе направила, за да и позволи да се вкопчи по-здраво в този свят на илюзии, за да и даде още една причина да иска да се върне, освен любовта и към Тиха вода? Тя въздъхна, възцарявайки покой в душата си.
Предпазливо се пренесе до границата на Върховното цяло, внимавайки да държи ефирното докосване на разстояние от себе си. Застанала там, усещаше как Силата на Вълчия Талисман се мъчи да я притегли. А ако протегне ръце, ако я докосне — ще потъне ли в нея? Споменът за изражението на умиращия Пеещите камъни не и даваше покой.
„Трябваше да намериш някой по-силен от мен, Вълчи Съногадателю. Нямаше ли там някъде един Огнен Танцьор?“ — Тя затвори очи. Поражението и се струваше толкова близо — току отвъд северния хоризонт.
— Бяла пепел? — обади се зад нея женски глас на езика на Земните хора.
Тя се извърна.
— Да?
Жената се приближи колебливо и неуверено, протягайки треперещи ръце към нея.
— Аз съм Кошничка. Твоята братовчедка. Слава на добрите Духове, че те намерих. — Жената изтича към нея и я хвана за ръката. — След толкова много години все пак има надежда.
Бяла пепел присви очи, изучавайки лицето и в светлината на огньовете. Да, спомняше си я.
— Пораснала си.
— Ти също — извика Кошничка. — Я се погледни! Вече си жена! И си толкова красива. О, слава на Духовете, че те намерих! Застъпи се за мен, Бяла пепел! Помоли се за мен. Ти си ми братовчедка. Спаси ме!
— Да те спася? От какво?
Братовчедка и изхлипа, прокарвайки пръсти през разбърканата си коса.
— Случиха се ужасни неща. Злото вилнее в нашите земи. Магьосничеството поквари хората ни. Зелен огън ни предупреждаваше — да, предупреждаваше ни, но никой не я слушаше. След това и майка ти казваше, че опасността дебне вътре в нас. Зелен огън бе омагьосана… омагьосана от злодея. След това и… бебето ми. Ти видя ли го? Онзи ужасен огън, който прелетя през звездите? Черната ръка стори това. Сега вече го знаем. След това се опита да ни измами на Сборището, да се подиграе с клана ни. Ние…
— Всичко това е вече миналото — каза и Бяла пепел. — Сега идва ново бъдеще.
— Слънчевите хора ли? — Кошничка пристъпи по-близо, стиснала ръце пред себе си. — Те са… част от злото.
— От злото? Не. Те не са зли. Защо мислиш така?
Жената се озърна страхливо.
— Злото ги изпълва. Те убиха Детелината, Звездица и баща ми Херингът. А аз бях обладана насила от този противен воин Охлюва черупка!
— Това не се дължи на магьосничество. Така постъпват отчаяните хора.
Подозрителните очи на Кошничка отразяваха играещите пламъци.
— Те призовават зли сили, като онази птица, която казват, че прави гръмотевици. Имаха един старец, който твърдеше, че разговаря с духовете на мъртвите. Той се опита да влее злото си в нашите деца._ В децата ни!_ О, той беше много коварен — смееше се заедно с тях, омайваше ги, както прави змията с птичката, разказваше им приказки. И през цялото време злото му се увиваше около тях, попиваше в душите им. Уплашена, тя дойде по-близо. — Бяла пепел, те боготворят Лагера на мъртвите! И не само това, но и…
Бяла пепел положи ръце върху раменете на Кошничка, учудена от треперенето им.
— Кошничке, старите обичаи вече са мъртви. Всички трябва да заживеем по нов начин. Спиралата се е променила. Идва нова Сила.