Вълчият талисман
- Автор: Гиър У. Майкъл, Гиър Катлийн О’Нийл
- Серия: the first north americans #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Живко Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчият талисман». Краткое содержание книги:
Вече бе разбрал защо бяха изкопани допълнителните складови ями в лагера облите скали. Черните острия бяха задържали жените от завзетите от тях лагери. Трудът им пълнеше складовите ями, подготвяйки запасите за идващата зима. Затова и ямите бяха запечатани и подсилени срещу гризачи. Черните острия бяха решили да напълнят толкова хранилища, че да могат да изхранят всички тях през студените лунни цикли.
Най-сетне спряха пред една жълтеникавокафява палатка, на върха на която бяха изрисувани пет черни кръга. Половин дузина хора седяха до нея на сянка. Пелинов дух вдигна ръка и повика една от жените — пленничка.
Жената се надигна и отри ръцете си от полепналото по тях брашно от семена, приближавайки се към тях. Палатката на Пелинов дух бе малко по-висока от човешки ръст; издигаше се конусовидно, направена от изцапани със сажди подпорни пръти. И тук покривалата бяха навити нагоре и завързани с ремъци.
Бяла пепел и Пелинов дух се мушнаха в сенчестата палатка, докато Тиха вода сваляше вързопа от гърба си. Той се наведе да влезе и чу някой отзад да го вика:
— Лош стомах?
Той се изправи бавно; не можеше да повярва на ушите си._ Горчив храст!_
Извъртя се рязко. Очите му не го лъжеха. Нададе вик и притисна сестра си в прегръдките си, смеейки се, полудял от радост. Отдръпна се, огледа я и забеляза бръчките около очите и. Но иначе си беше същата — и все така красива.
— Как попадна тук? — запита я той.
Тя кимна към палатката.
— Пелинов дух ме взе за жена. — Тя сведе очи. — Корен също е тук — сигурно ловува някъде. Ще се радва да те види.
— А останалите?
Тя поклати глава.
— Само децата и Хубава жена. Борова шишарка, Семенце от флокс… бяха твърде възрастни. Вече не можеха да раждат деца. Разбира се, мъжете бяха избити най-напред. — Тя го погледна с измъчени очи. — Не съм сигурна кой е оцелял. Не отидох да погледна телата. Не исках.
Той кимна и тъгата го завладя отново.
— Намерих тялото на баба извън лагера на Облите скали. Пях молитвени Песни за нея. Надявам се, че душата и ще почива в мир.
— Тиха вода? — повика го Бяла пепел.
— Тя ли е Съногадателката? — запита го Горчив храст, хващайки го нервно за ръката.
Той кимна.
— Ела да те запозная с нея.
Сестра му преглътна с усилие, сякаш не и се искаше особено да се запознае с новодошлата.
— Хайде де. — Тиха вода я затегли напред, влизайки в палатката.
Пелинов дух наклони глава при влизането им и каза:
— Това е Горчив храст. Тя ми е жена.
Бяла пепел кимна и се усмихна.
— Доволна съм, че баща ми има такава красива жена, която да радва дните му.
Пелинов дух потупа завивките до себе си и Горчив храст послушно седна до него. Тя изглеждаше така, сякаш всеки момент ще побегне, и хвърли уплашен поглед на Тиха вода.
Той сложи вързопа зад себе си, настанявайки се до Бяла пепел, и изгледа предизвикателно Пелинов дух. Горчив храст изгледа младата жена, а сетне и Тиха вода; в очите и се четеше пълно объркване. Бяла пепел пък беше вперила поглед в нещо, което сякаш само тя виждаше през дупката за дима.
Пелинов дух наклони въпросително глава:
— Горчив храст, познаваш ли този мъж?
Тя понечи да отговори, но Тиха вода я прекъсна:
— Пелинов дух, изглежда, че двамата с теб имаме много повече общо, отколкото сме мислили. Ти си задаваш въпроси за мен. Аз пък си задавам въпроси за теб. Може би ще отговориш на един от тях. Какво е видяла сестра ми в теб?
Очите на Пелинов дух се напрегнаха. Той изгледа двете жени.
— Ти си избрал дъщеря ми… аз пък съм избрал сестра ти. Тук отново се е намесила Силата. Не казвам, че я разбирам. Но може би ти си достоен съпруг на Бяла пепел.
Горчив храст тръсна глава, сякаш не бе чула добре.
— Съпруг ли? — запита тя недоверчиво. — Бяла пепел се е омъжила за теб? Лош стомах, кой ти е дал разрешение да се жениш?
Той вдигна вежди, осъзнал внезапно, че никой не му е дал разрешение — поне не по обичаите на Земните хора. Но Ларкспър беше мъртва. Както и останалите. Всички освен…
— А, разбирам — каза той. — Май ще е най-добре ти да ми дадеш разрешение, сестро… — Стисна по-здраво вързопа с Вълчия Талисман и гърдите му се изпълниха с топлота. — … защото Бяла пепел е моя съпруга, а аз съм Пазителят на Вълчия Талисман.