Островът от предишния ден
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Толя Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Островът от предишния ден». Краткое содержание книги:
Този път Еко е избрал XVII век за своята виртуозна игра с огледала, в които се мяркат образите на Галилей, Монтеверди, Караваджо, Сервантес, Рубенс, Шекспир, Вермеер, Паскал… Дневник на корабокрушенец, загадъчен остров, заговори, любовни послания и афоризми — какво ли няма в този превъзходен роман, една истинска енциклопедия, чието богатство предизвиква читателя, мобилизира ума и сетивата му, поднася му ключ към отминалото хилядолетие.
Просваше ги на палубата и отец Каспар сякаш познаваше на всяко природата и дори името. А дали ги назоваваше според природата им, или ги кръщаваше по своя приумица, Роберто не можеше да каже.
Ако рибите от неговото полукълбо бяха сиви, най-много ярко сребристи, тези изникваха сини с вишневи перки, имаха шафранови бради или пурпурни муцуни. Беше уловил една женска змиорка с две ококорени глави, по една от всеки край на тялото, но отец Каспар му бе издал как втората глава е всъщност опашка, украсена така от природата, та като я размаха, животното да плаши и гърбом враговете си. Беше се хванала една риба с петнисто коремче, мастилени ивици по гърба, всички цветове на дъгата около очите и козя муцуна, но отец Каспар го накара веднага да я хвърли обратно в морето, защото знаел (разкази на събратя, пътешественически опит, моряшки легенди?), че е по-отровна от дяволска гъба.
За една друга, жълтоока, с месести бърни и зъби като гвоздеи отец Каспар веднага бе казал, че е създание на Велзевул. Да бъде оставена да се дави на палубата, додето смърт не настъпи, и после хайде обратно там, отдето беше дошла. От събрана мъдрост ли го казваше, или съдеше по изгледа? Впрочем всички риби, които Каспар преценяваше като ядливи, се оказваха отлични — а за една дори бе знаял да каже, че е по-хубава варена, отколкото печена.
Посвещавайки Роберто в мистериите на това соломоновско море, йезуитът даде по-подробни сведения и за Острова, на който Дафна на пристигане беше направила пълна обиколка. На изток имало няколко малки плажа, но прекомерно изложени на ветровете. Непосредствено отвъд южния нос, където после бяха акостирали с лодката, забелязали тих залив, само че водата била твърде плитка, за да закотвят там Дафна. Мястото, на което сега се намираше корабът, било най-пригодното: приближавайки се към Острова, щели да се натъкнат на плитчина, а отдалечавайки се повече, щели да се озоват насред доста силно течение, което прорязвало пролива между двата острова от югозапад на североизток — и беше лесно да го покаже на Роберто. Отец Каспар го накара да запрати мъртвото туловище на рибата на Велзевул с колкото сила имаше към морето на запад — и трупът на чудовището, докато го виждаха да плава на повърхността, беше влачен стремително от невидимия поток.
Както Каспар, така и моряците бяха изследвали Острова, ако не целия, то в голямата му част — достатъчно, та да могат да решат, че билото, което бяха избрали, за да побият там Наблюдателницата, е най-подходящото, за да се обгърне с поглед цялата тази земя, обширна колкото град Рим.
Във вътрешността имало един водопад и великолепна растителност: не само кокосови палми и банани, а и дървета със стволове във формата на звезда, с лъчи, които изтънявали като остриета.
От животните Роберто беше видял някои във волиерата: Островът бил рай на хвъркатите, имало дори летящи лисици. Зърнали в гъсталака и свине, но не успели да уловят. Имало змии, но никоя не се била показала отровна или нападателна, а разнообразието на гущерите било безкрайно.
Най-богата обаче била фауната по протежение на кораловия хребет. Костенурки, раци, стриди с всякаква форма, трудно податливи на сравнение с тези, които се срещат из нашите морета, огромни като кошници, като тенджери, като подноси за голяма трапеза; често се отваряли с мъка, но бъдели ли веднъж отворени, откривали маса от толкова бяло, меко и тлъсто месо, че били истински деликатес. За жалост не можело да се пренасят на кораба: още с изваждането им от водата се вмирисвали на топлината на слънцето.
Не видели никой от големите свирепи зверове, на които изобилстват други краища на Азия, нито слонове, нито тигри, нито крокодили. А, от друга страна, нищо, което да прилича на вол, бик, кон или куче. Сякаш на тази земя всяка форма на живот била създадена не от архитект или скулптор, а от златар: птиците били многоцветни кристали, дребни — горските животни, сплеснати и почти прозирни рибите.
Не се било видяло нито на отец Каспар, нито на капитана или моряците да има из водите Акули, а те можеха да се забележат и отдалеч благодарение на перката, режеща като секира. Като си помисли човек, че из онези морета ги има под път и над път. Това, че срещу и около Острова не се срещали акули, е било по мое мнение заблуда на този щурав изследовател, или може би е било вярно неговото заключение, а именно че тъй като малко по на запад имало голямо течение, тварите предпочитали да плуват там, където били сигурни, че ще намерят по-изобилна храна. Както и да е било, за историята, която ще последва, е добре, че нито Каспар, нито Роберто се страхуваха от присъствието на акули, иначе после нямаше да имат смелостта да се спускат във водата и аз нямаше да знам какво да разказвам.