Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
На завоя стоят двама души, които са опрели велосипедите си до оградата, а чантите си са окачили на кормилото Застаналият малко по-горе е Кубиш, а другият — Габчик, прехвърлил през ръка шлифера си, а под него държи стенгана, английско производство. Огледалцето Блясва в десет и тридесет минути, няколко секунди по-късно мерцедесът е вече на завоя. Шофьорът Клани намалява скоростта. Габчик изтичва срещу колата, вдига автомата, но изстрели не се чуват.
Кубиш разбира, че оръжието на Габчик е засякло. Освобождава предпазителя на бомбата и в последната минута я хвърля. От експлозията мерцедесът полетява нагоре, вратата е избита, есесовецът Клайн и шефът му Хайдрих са ранени. Клайн обаче успява все пак да изскочи от колата и стреля срещу Кубиш.
Младежът се отбранява, като се цели в краката на шофьора. Качва се бързо на велосипеда и колкото може по-скоро се спуска от височината. Междувременно Габчик също вече е изчезнал зад най-близкия ъгъл. На завоя остава унищоженият автомобил. Високият държавник на великия Райх Хайдрих се олюлява ранен край останките на мерцедеса.
Пражани, иначе проявяващи любопитство към най-малкото улично произшествие, шепнешком коментират случилото се и бързат да се махнат. Тримата младежи и още няколко други, които патрулират в близките улици, изчезват навреме. Преди още пражкото гестапо да вдигне тревога, те вече са в безопасност.
Поставят ранения инквизитор Хайдрих между сандъците на товарната кола на фирмата „Холан“, която случайно минава, и го откарват в болницата.
Когато на 27 септември 1941 г. Хайдрих се настани в Пражкия храд, той бе третият човек в Третия райх — началник на Главното управление на безопасността RSHA, със звание SS-обергрупенфюрер и генерал от полицията, на него бяха подчинени внушаващото страх гестапо, SD и криминалната полиция.
Кариерата му бе успешна. От самото начало историята на Хитлеровия Райх се съпътствуваше с убийства и почти във всяко убийство имаше пръст и Хайдрих. Той участвуваше в тайната подготовка на окупацията на Чехословакия. С опитния главорез Науджокс инсценира нападение на германската предавателна станция в Хли-вице от престъпници, преоблечени в полски униформи, и с това създаде повод Хитлер да нападне Полша.
Не се спираше пред нищо — нито пред масовото клане на собствените си приятели през „нощта на дългите ножове“, която избави Хитлер от конкурентите му, нито пред изтребването на евреите през „кристалната нощ“. Когато през есента на 1941 г. Райнхард Хайдрих пристигна в Прага, бе известно, че е главорез от висша категория. Официално се съобщаваше, че досегашният протектор фон Нойрат е снет от длъжността поради здравословни причини, но всеки знаеше, че Хайдрих, който преди това се бе проявил добре в окупирана Холандия, е пристигнал в Прага, за да притисне дръзналите да вдигнат глава чехи.
При това не ставаше въпрос за дребни грижи — това разбраха нацистите. Още от първите дни на окупацията на Чехословашката република вермахтът и гестапо чувствуваха на всяка крачка съпротивата на чешкия народ. Не минаваше нито седмица, нито ден, в който гестаповците да не се убеждаваха, че съществува добре организирана нелегална съпротива. В заводите работниците провеждаха цели саботажни акции, други масово напускаха страната, за да воюват с оръжие в ръка срещу окупаторите. А след като на 22 юни 1941 г. германските танкове минаха границата на Съветския съюз, чехословашкото съпротивително движение се усили още повече. Трябваше да пристигне опитният Хайдрих, за да го потуши. На 4 февруари 1942 г. на съвещание с началници на гестапо в присъствието на партийни дейци в Пражкия храд той заяви: „Ще трябва да ги възпитаваме по възможност в Райха в различни лагери, където ще бъдат ръководени от подбрани ръководители от трудовата служба.
Подходящите за понемчване ще бъдат облечени в униформи, различни от тези, които не ще бъдат понемчвани. Ще ги подготвяме за работници и занаятчии. След двегодишен престой в лагера ще полагат калфенски или някакви подобни изпити. Непонемчваните ще бъдат изселени в областта около Ледовития океан. В тази област, където за в бъдеще концентрационните лагери ще бъдат идеално място за 11 милиона европейски евреи, бихме могли да изтеглим също и негодните за понемчване чехи…“
Всички чехи в протектората трябваше да бъдат подложени на прегледи като животни, сортирани на чехи от добра и лоша раса. Тези, които биха получили отлична оценка и при това са послушни, комисията щеше да избере за понемчване. А онези, от нечистата раса, немците щяха да изселят на изток, но преди това щяха да се постараят за тяхното кастриране. А другите? Тези, които са от добра раса, но с недобри възгледи, щяха да откарат в Райха, където биха се загубили сред останалите немци. Останалите щяха да бъдат изправени до стената.