Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Елсер пишел, че бил изпратен в концлагер още през лятото на 1939 г., защото не работел, и полицията го третирала като асоциален елемент. Арестували го и го откарали в Дахау, където работел като дърводелец, но с увлечение поправял часовници и всякаква друга фина техника. След време пристигнали в лагера двама цивилни мъже, които разпитвали за семейството, за роднините и познатите на Елсер. Дърводелецът бил самотник и не поддържал контакти с никого. Господата били доволни. Тъкмо такъв човек им бил необходим. Скоро след това пак се появили, задали му няколко въпроса и му подхвърлили, че може да го освободят. Той, разбира се, бил въодушевен от тяхното предложение, но не знаел каква ще бъде цената. Тогава му казали, че на ге-стапо били известни намеренията на противниците на Хитлер да ликвидират фюрера на празненството в бирарията на мюнхенския пивоварен завод. Но гестапо не спяло и знаело точно имената на заговорницнте. И понеже фюрерът не искал да се стига до политически скандал, щял да нареди всички негови противници да бъдат настанени на една маса близо до ораторската трибуна, за да бъдат пометени от бомбата, която някой трябвало да постави. Така Хитлер щял да се избави от всички свои противници, без някой да разбере истината.
Елсер не можел да откаже, даже когато разбрал подробностите на бъдещата си деликатна дейност. Той бил избраникът, който щял да сложи адската машина в салона.
В самото начало на ноември цивилни лица го извели от концентрационния лагер, откарали го през нощта в бирарията на мюнхенския пивоварен завод, показали му колоната и му дали необходимите инструменти.
От подробното техническо описание на бомбата, дадено от Елсер, Пейн Бест стига до извода, че става дума само за едно помощно, ако не и за симулиращо запалително устройство. По-късно се установи, че от заряда е бил прокаран тънък кабел към превключвателя пред входа на салона. Следователно зарядът е трябвало да бъде зъзпламенен ръчно отвън.
На 8 ноември Елсер трябвало да получи наградата за своя труд. Пристигнали двама цивилни мъже и както предварително му обещали, го отвели на швейцарската граница, отвъд която той трябвало да прекара до края на живота си спокойно и в охолство.
Спрели стотина метра пред границата. Елсер получил or придружаващите го пакет с пари и картичка с изглед от интериора на мюнхенската бирария. Тя трябвало да му послужи като легитимация пред немските граничари. Достатъчно било да я покаже, за да го пуснат. На Елсер но му оставало нищо друго, освен да се подчини, и така сам влязъл с двата крака в капана.
Скоро след това отново бил изпратен в лагер, този път в Заксенхаузен, но вече под личната опека на Хитлер.
Известната политическа личност след войната пастор Мартин Нимюлер, представител на германското движение за мир, заяви през 1946 г. в една от лекциите си пред студентите от Гьотингенския университет, че се е срещал в концлагера с Елсер и че в действителност той е бил унтершарфюрер от SS, провел атентата в мюнхенската бирария по лична заповед на Хитлер.
Същите показания за Елсер дават Ерих Корд, помощник на Министъра на външните работи Рибентроп, и унтершарфюрерът от SS Валтер Услеп, надзирател в лагера Заксенхаузен, който разбрал от Елсер, че е действувал по заповед на Хитлер, като очаквал награда — след войната доживотна държавна пенсия и къща.
Вместо тази награда получава куршум в тила. В спомените си капитан Бест пише, че след поражението на нацистите заедно с други освободени затворници успява да вземе чанта с поверителни документи, между които и следната заповед: „По заповед на началника на SS незабелязано да се ликвидира задържаният при вас Георг Елсер, известен като атентатор от бирарията на мюнхенския пивоварен завод през ноември 1939 г.“
След мартенското нападение на съюзническите войски над Мюнхен, когато падат стотици бомби, а изстрелите се броят на хиляди, умира един човек повече.
Георг Елсер е застрелян „при опит за бягство“. Така нацистите накараха да млъкне единствения свидетел, който можеше да разкрие истината за атентата срещу Хитлер през 1939 г.
Седемте смели
Пътят от Паненске Бржежани към Пражкия храд минава през Кобилиси, Тройский мост и Летна. Недалеч от болницата „Буловка“ булевардът, наречен тогава „Кирхмайер“, завива рязко надясно. Сивият мерцедес се появява на височината, с нищо незабележимият пешеходец изважда огледалце и започва да се реши, като насочва отразяващия се слънчев лъч към точно определената цел. ЙозефВалчик сигнализира, че колата приближава.