Столетие на чакалите
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Столетие на чакалите». Краткое содержание книги:
От неговия поглед не е убягнала и опасността от нарастване на ултрадясното неофашистко движение, чиито организации вече съществуват в 60 страни. Огромния фактически материал В. П. Боровичка е разположил в двадесетина различни по размер документални очерци, написани интересно, с публицистично майсторство.
В околностите на Дортмунд има гори и сред тях са разположени хижи и вили. В полицейския участък звънва телефонът.
— Моля ви, изпратете някого, не сме длъжни да търпим тия пукотевици, идваме тук заради спокойствието, а те са се разгърмели като край Сталинград.
— Кой се обажда? — пита полицаят.
— Няма значение кой се обажда! Гледайте по-бързо да въдворите тук ред!
— Можете ли да ми кажете къде се стреля?
— Да, мога. Горската поляна край Цикенбринк. На около двеста-триста метра от нас.
Комисарят изпраща дежурната кола. Двамата полицаи се прокрадват през гората. На почти редовни интервали откъм гората се чува стрелба. Те се крият зад дърветата, приклякват зад храстите. Двадесет, а после само десет метра. На горската поляна двама мъже и една жена се прицелват във вестник „Велт ам зонтаг“ като на полигон.
Полицаят Хансен кимва към колегата си и без да каже дума, му дава да разбере, че ще заобиколят поляната и ще пропълзят отзад. Шнайдер се съгласява. Разделят се и се срещат отново на около пет-шест метра от групата стрелящи. Но Хансен се спъва, счупва се клонче, двамата мъже с пистолетите в ръка бързо се обръщат, виждат полицаите и без предупреждение започват да стрелят срещу тях. Присъединява се и жената.
После настъпва тишина, спокойна есенна неделя с шумящ в листата вятър.
На 24 октомври 1978 г. в 14,45 ч на горската поляна намират мъртъв полицая Ханс-Вилхелм Хансен, неговия ранен колега Ото Шнайдер, непозната жена с рана в бедрото и неизвестен до този момент мъж, ранен в слабините. Другият мъж успява навреме да избяга. По-късно се стига до предположението, че беглецът може би е бил издирваният терорист Кристиан Клар или пък Ролф Хайслер. А раненият, който след престрелката остава да лежи в тревата, е Михаел Кол, за когото неотдавна била издадена заповед за арестуване. Две седмици по-късно умира в болницата. По някои белези, посочени в заповедта за арестуване, ранената жена била дълго издирваната в международен мащаб ръководителка на банда Ангелика Шпайтел.
Съвпадали белезите по лицето, срасналата ушна мида голямото разстояние между предните зъби. Но не съвпадала формата на лицето. На старите снимки, използвани в заповедта за арестуване, изглеждала другояче. И тъй като полицията нямала отпечатъци от нейните пръсти, не било възможно точно да се идентифицира ранената.
Ала в Щамхаймския затвор излежавал присъдата си нейният съпруг, терористът Фолкер Шпайтел. Качват го на вертолет и го откарват до болничното легло. Той познава жена си. По-късно се намира обяснение и за разликата между описанието и действителния образ. През 1977 г. под чуждо име терористката си била направила пластична операция, за която платила 2500 марки на хирурга Лео Аделхайм.
Лекарят сам се обадил. Когато видял в печата снимката на ранената терористка, той познал някогашната си пациентка и си спомнил също, че тя не пожелала да се снима преди и след операцията, както обикновено но се прави при козметичните корекции на лицето.
Изправят я пред съда, обвиняват я в убийство, опит за убийство и в участие в други терористични злодеяния. Участвувала в убийството на Зигфрид Бубак и придружаващите го лица на 7 април 1977 г., на банкера Понто на 30 юли 1977 г., както и в отвличането на Ханс-Мартин Шлайер.