Среднощни приливи
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни приливи». Краткое содержание книги:
На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ — Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане — от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур.
Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур, изглежда, трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур — сред народа на Трул Сенгар — съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ…
Война и измяна, магия и мит се сблъскват в тази зашеметяваща пета глава от величествената „Малазанска книга на мъртвите“ на Стивън Ериксън — монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.
— Твърде сложно съждение, Бурук — каза Ханан Мосаг. — Все още не сме достатъчно пияни, за да си играем с думите, освен ако не сте утолявали жаждата си в жилището си, в който случай съм в неизгодни позиции.
Бурук си взе късче пушена риба.
— Боя се, че съм ужасно трезвен. Ако някой е в неизгодни позиции, това сме ние.
— Защо така?
— Ваше величество, вие ни зачетохте с вино, примесено с кръв — доста изнервящ жест. Нещо повече, до нас стигна вестта за избиването на ледерийските ловци на тюлени. Толкова кръв може да ни удави.
Бурук Бледия явно не се канеше да води беседата с двусмислена размяна на реплики. Любопитна тактика, помисли си Серен. Подозираше, че при създалите се обстоятелства крал Езгара Дисканар едва ли щеше да я одобри.
— Убеден съм, че малкото оцелели близки на избитите бивнести тюлени биха се съгласили с вас, повлечени в този тъмен прилив — отвърна като че ли с по-замислен тон кралят-маг.
— Чухме също така — продължи Бурук, — за корабите, върнали се в пристанището на Трейт. Трюмовете, в които е трябвало да е този толкова скъп улов, са се оказали необяснимо празни.
— Празни? Каква небрежност.
Бурук се отпусна в стола си, стисна бокала и загледа тъмната течност.
Изведнъж се намеси Хул Бедикт:
— Кралю-магьосник, аз поне не изпитвам недоволство от решението на този вероломен акт. Ловците са нарушили отдавна установени споразумения и са заслужили съдбата си.
— Съмнявам се, че скърбящите им близки биха се съгласили с вас, Страж — отвърна съвсем сериозно Ханан Мосаг. — Думите ви са студени. Доколкото съм разбрал, понятието за дълг е всепроникваща сила сред вашия народ. Тези нещастни ловци са били Длъжници, нали? Доведени са били до отчаяние от господари, също толкова безсърдечни в чувствата си, колкото и вие преди малко. — Огледа съсредоточено тримата ледерии. — Сам ли съм в своята скръб?
— Възможните последствия от това избиване вещаят много повече скръб, ваше величество — подхвърли Бурук Бледия.
— А това неизбежно ли е, търговецо?
Бурук примига.
— Да — отвърна Хул Бедикт и се наведе над масата. — Кралю, нима има съмнения кой трябва да бъде накаран да скърби? Вие споменахте за студени господари и да, в този случай би трябвало да се пролее тяхната кръв. Но все пак те са господари само защото Длъжниците са ги приели за такива. В това е отровата на златото, като единствената мярка за стойност. Онези ловци са били не по-малко виновни заради своето отчаяние, ваше величество. Всички те са играчи в една и съща игра.
— Хул Бедикт говори само от свое име — заяви Бурук.
— Нима всички не говорим от свое име? — попита Ханан Мосаг.
— Колкото и да е желателно, ваше величество, ще е грешка да твърдим такова нещо — аз за себе си, вие — за вас.
Кралят-маг избута настрана платото си и се отпусна назад.
— А Аквиторът? Тя изобщо не говори. — Кротките му очи се приковаха в нея. — Вие придружихте тези мъже, Аквитор Серен Педак.
— Да, ваше величество — отвърна тя. — И с това задачата ми е изчерпана.
— И с мълчанието си се опитвате да се освободите от всичко, което предстои на тази среща.
— Такава е ролята на Аквитора, ваше величество.
— За разлика от тази на Стража например.
Хул Бедикт трепна.
— Отдавна съм престанал да бъда Страж, ваше величество.
— Нима? В такъв случай защо сте тук, ако може да попитам?
— Той сам пожела — отвърна Бурук. — Не беше моя работа да го връщам.
— Вярно. Тази отговорност, доколкото разбирам, е на Аквитора. — Ханан Мосаг загледа Серен с очакване.
— Не се почувствах принудена да се противопоставя на решението на Хул Бедикт да ни придружи, ваше величество.
— Мда — отвърна кралят-магьосник. — Не е ли любопитно?
Под влажните й дрехи изби пот.
— Позволете да се поправя, ваше величество. Не вярвах, че ще успея, ако се бях опитала да се противопоставя на Хул Бедикт. И затова реших да поддържам илюзията за авторитета си.
Внезапната усмивка на Ханан Мосаг бе наистина обезоръжаваща.
— Честен отговор. Браво, Аквитор. Можете да си вървите.
Тя се надигна разтреперана и се поклони.
— Беше удоволствие да се запозная с вас, кралю.
— Чувствата са взаимни, Аквитор. Ще поговорим по-късно двамата.
— На ваше разположение съм, ваше величество.
Без да среща погледите на спътниците си, Серен тръгна към изхода.
Кралят-магьосник бе свалил от нея бремето да е свидетел на всичко, което щеше да последва тази нощ между него, Хул и Бурук. На лично ниво я беше ужилил, ала тя съзнаваше, че е напълно възможно да е спасил живота й.
Тъй или иначе всичко, което трябваше да се каже, беше казано. Зачуди се дали Хул Бедикт е разбрал това. Нямаше съмнение, че Бурук го е разбрал.