Среднощни приливи
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни приливи». Краткое содержание книги:
На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ — Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане — от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур.
Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур, изглежда, трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур — сред народа на Трул Сенгар — съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ…
Война и измяна, магия и мит се сблъскват в тази зашеметяваща пета глава от величествената „Малазанска книга на мъртвите“ на Стивън Ериксън — монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.
И едва тогава позна жената, която двете влачеха. Здрач. Шелтата Лор. Най-скъпата щерка на Скабандари, закрилницата на Тайст Едур.
Двете жени спряха, пуснаха онази между тях и тя се смъкна като умряла върху изронената скала. Два чифта цепнати очи на Тайст се извърнаха и се приковаха в Удинаас.
Менандори заговори първа:
— Не очаквах да те заваря тук.
Докато Удинаас се мъчеше да намери отговор на това, нечий мъжки глас до него попита:
— Какво сте й направили?
Робът се извърна и видя друг Тайст, застанал на ръка разстояние от трикракото столче, на което седеше. По-висок от жените срещу него, той бе облечен в бяла лъскава броня, оцапана с кръв, очукана и нащърбена от удари на мечове. На дясното му бедро бе вързан също така очукан шлем. Кожата му беше бяла като кост. Засъхнала кръв беше нашарила лявата страна на лицето му като зъбата мълния. Огън бе изгорил повечето му коса и кожата на темето му беше напукана, червена и гноясала.
На гърба му в ножниците бяха стегнати два дълги меча — дръжките им стърчаха над широките му рамене.
— Само това, което си е заслужила — отвърна Менандори.
Другата се озъби.
— Скъпият ни чичо имаше амбиции спрямо драгоценната ни братовчедка. Но дойде ли, когато тя най-силно го въззова, когато най-много й потрябва?
Нашареният с белези от бойни рани воин подмина седящия роб, без да откъсва очи от тялото на Шелтата Лор.
— Ужасна бъркотия. Искам да я оправя по някакъв начин.
— Но не можеш — отвърна със странно ликуване Менандори. — Нали всички сме отровени от майчината си кръв…
Сукул Анкаду се извърна рязко към сестра си и възкликна:
— Дъщерите й понесоха нещо по-лошо от отрова! Само безумство в това взаимно съсипване. Погледни ни! Озлобени кучки — ревящите от бяс глави на Тиам, поколение след поколение! — Изпъна пръст към воина Тайст. — А ти, татенце? Онзи женски кошмар се рее на пернатите си криле от мрака на друго селение, разтворила крака, о, толкова широко и подканящо, а ти бе първи на опашката! Чистият Оссерк, Първият син на Тъмнината и Светлината, драгоценният! Но тъкмо ти смеси кръвта си с онази курва — я ни кажи кога я припозна за своя родна сестра, преди или след като я чука?
Колкото й отровни да бяха думите й, външно не й пролича. Онзи, когото назоваха Оссерк, само се усмихна и извърна глава.
— Не бива да говориш така за майка си, Сукул. Все пак тя умря, за да те роди…
— Умря, за да роди всички ни! — Сукул вдигна ръка, стисна юмрук и въздухът сякаш се усука. — Умира и се преражда. Тиам и децата й. Тиам и любовниците й. Хилядата й смърти — и все пак нищо не се променя!
Менандори заговори спокойно:
— А ти с кого си спорил, Оссерк?
Оссерк се навъси.
— С Аномандър. Този път ме надви. Но като помислиш, не е изненадващо. Оръжието на гнева често се оказва по-силно от бронята на хладния разум. — Сви рамене. — Все пак го забавих достатъчно…
— За да може Скабандари да избяга ли? — попита Менандори. — Защо? Роднина или не, той се доказа какво е всъщност — вероломен убиец.
Веждите на Оссерк се вдигнаха насмешливо, щом огледа изпадналата в несвяст жена, лежаща на земята между дъщерите му.
— Братовчедка ви, която явно е пострадала от вашите ръце, не е мъртва значи. Бих изтъкнал, че по същия начин Скабандари не уби Силхас Руин.
— Вярно — сопна се Сукул. — Много по-лошо. Освен ако не смяташ, че вечното ядене на кал е по-добра съдба.
— Спести ми гнева — въздъхна Оссерк. — Както толкова често отбелязваш, скъпо ми дете, вероломството и измяната са най-драгоценната черта на голямата ни фамилия. Или ако не драгоценна, то поне популярна. Все едно, тук приключих. Какво смятате да правите с нея?
— Мислим, че Силхас може да се зарадва на близостта й.
Оссерк се вцепени.
— Два драконови Асцендента на едно място? Подлагате на тежко изпитание този Дом на Азат, дъщери.
— Скабандари ще се опита ли да я освободи? — попита Менандори.
— Скабандари не е в състояние да освободи никого — отвърна Оссерк. — Включително себе си.
Двете явно се стъписаха. След малко Менандори попита:
— Кой го постигна това?
Мъжът сви рамене.
— Има ли значение? Заблудата на Скабандари бе в това да си въобрази, че боговете на този свят нямат достатъчно мощ да му се опълчат. — Замълча и изгледа дъщерите си с присвити очи. — Приемете го като предупреждение, скъпи мои. Първите деца на Тъмата бяха родени, без да е нужен баща. И въпреки всичко, което твърди Аномандър, те не бяха Тайст Андий.