Среднощни приливи
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни приливи». Краткое содержание книги:
На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ — Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане — от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур.
Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур, изглежда, трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур — сред народа на Трул Сенгар — съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ…
Война и измяна, магия и мит се сблъскват в тази зашеметяваща пета глава от величествената „Малазанска книга на мъртвите“ на Стивън Ериксън — монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.
— Ако гледаш на мен като на дете, грешката е твоя, а не моя, Бурук — изръмжа Хул.
— Леко предупреждение, че не си сред деца — отвърна търговецът.
После тръгна към цитаделата. Серен се забави да изчака Хул — търговецът вървеше на няколко крачки пред тях, едва видим в тъмното — и го попита тихо:
— Срещал ли си се с Ханан Мосаг?
— Гостувал съм тук, Серен.
— В дома на краля-магьосник?
— Не. На рода Сенгар. Най-близкият до кралската кръв. Най-големият син, Феар Сенгар, е Пълководецът на Ханан Мосаг — това не е истинската му титла, но като превод става.
Серен се замисли, намръщи се и рече:
— Значи очакваш, че тази нощ ще присъстват и приятели.
— Очаквах го, но няма да е така. Освен бащата, Томад, и жена му, от Сенгар в селото няма никой. Синовете са заминали.
— Заминали? Къде?
Хул поклати глава.
— Не знам. Доста е… странно. Не мисля, че Феар и братята му ще се върнат за мирните преговори.
— Кралят-магьосник знае ли за кръвните връзки, с които си се обвързал с Бинадас Сенгар?
— Разбира се.
Бурук Бледия беше стигнал до моста към вътрешната стена. Мъглата се бе сгъстила и скриваше света около тримата ледерии. Не се виждаше никой, нито се чуваше звук, освен хрущенето на стъпалата им по чакълестата пътека. Масивната грамада на цитаделата изведнъж се открои пред очите им.
Широкият сводест вход сияеше от огнена светлина.
— Няма стражи — промълви Серен.
— Поне наяве — отвърна Хул Бедикт.
Бурук изкачи двете ниски стъпала до площадката, спря да разкопчае пелерината си и пристъпи вътре. След миг Серен и Хул го последваха.
Дългата зала беше буквално празна. Масата за гостите бе много по-малка от другата, която явно обикновено заемаше централната част на залата — личеше си от захабените шарки на огромния килим, покриващ дъсчения под, а и Серен видя самата маса за пирове, избутана встрани до покритата с гоблени стена.
Скромната маса, която ги очакваше, бе поставена напряко, с три стола с високи гърбове на отсамната страна — за тримата ледерии. Срещу тях седеше кралят-магьосник и вече ядеше. В сенките зад Ханан Мосаг стояха неподвижно петима воини Едур.
„Трябва да са К’риснан. Заклинатели… Изглеждат млади.“
Кралят-магьосник им махна да се приближат и заговори на ледерийски:
— Заповядайте, моля. Мразя изстинала храна, затова ме заварвате така грубо да пълня корема си.
Бурук Бледия се поклони ниско и отвърна:
— Не мисля, че сме закъснели, ваше…
— Не сте, но не си падам по официалностите. Всъщност изисканите дворцови порядки често ме отегчават. Простете ми, моля, тази кралска нетърпеливост.
— Апетитите не признават изискванията за благоприличие, ваше величество — рече Бурук и се приближи.
— Бях убеден, че един ледерий ще ме разбере. А сега… — Изведнъж той се надигна и ги спря с жест. — Обявявам за свои гости Бурук Бледия, Аквитор Серен Педак и Страж Хул Бедикт. Моля, разполагайте се. Ям само онова, което приготвят готвачите ми.
Имаше глас, който човек можеше да слуша, без да забележи как отминава времето и като забрави всякакви неудобства. Серен си даде сметка, че Ханан Мосаг е наистина много, много опасен крал.
Бурук Бледия зае централното място. Серен пристъпи отляво на търговеца, а Хул — отдясно. Щом се настаниха на столовете от черно дърво, кралят-маг отново седна и посегна към бокала си.
— Вино от Трейт. В чест на гостите ми.
— Получено в почтена търговия, надяваме се — каза Бурук.
— Уви, боя се, че не — отвърна Ханан Мосаг и погледна търговеца едва ли не свенливо. — Но съм сигурен, че всички тук на тази маса сме наглеци.
Бурук вдигна бокала си и отпи. Помълча за миг, сякаш за да прецени виното, и въздъхна.
— За жалост, реколтата е съвсем леко вгорчена, ваше величество.
Кралят-магьосник се намръщи.
— Мислех, че вкусът му трябва да е точно такъв.
— Не е изненадващо, ваше величество, щом човек привикне.
— Удобството на познатото отново се оказва силен арбитър, Бурук.
— Уви, на ледериите често познатото им омръзва, в резултат на което често пъти гледат на него като на влошаване на качеството.