Повелителка на реките

Радвам се и че съм далеч от покоите на кралицата, където ми се налага да наблюдавам как стават все по-близки с Едмънд Боуфорт. Нуждата на краля от тях ги кара да бъдат заедно през цялото време, а това означава, че Маргарет, все още съвсем млада, двайсет и две годишна жена, е постоянно в компанията на този мъж, който господства над Англия, който съветва съпруга ѝ, и утешава нея. Разбира се, тя го обожава, собственият ѝ съпруг го възхвалява като самото олицетворение на съвършен лорд. Той е най-красивият мъж в двора, наричат го защитник на Англия, и явно е влюбен в нея. Следи я с поглед, когато тя минава наблизо, шепне в ухото ѝ, хваща ръката ѝ дори под най-дребен предлог, и се настанява до нея; той е неин партньор в игрите, неин спътник в разходките, язди редом с нея. Тя, разбира се, знае, че няма право да изпитва към него нищо повече от уважение и роднинска привързаност. Но тя е млада и страстна жена, а той е прелъстителен мъж. Мисля, че няма сила на света, която би я възпряла да го търси с поглед, да се усмихва, когато го види, и просто да сияе от радост, когато той сяда до нея и започва да шепне в ухото ѝ.

Колкото до краля — той се уповава на херцога, сякаш Едмънд е единствената му утеха и гарант за душевен мир. Още от въстанието на Джак Кейд, когато побягна от Лондон, кралят не може да се почувства в безопасност в собствената си столица, нито в някое от южните графства. Може само да минава през тях всяко лято, давайки с бесилките израз на озлоблението си към хората; но знае, че не е обичан. Чувства се в безопасност единствено в средните земи на Англия, в Лестър, Кенилуърт и Ковънтри. Разчита на Едмънд Боуфорт да го успокоява, че — въпреки всички външни признаци — всичко е наред. Едмънд му казва, че той е обичан, че хората са му предани, придворните и слугите — честни, Кале — подсигурен, и че със сигурност ще си възвърнем Бордо. Списъкът е успокояващ, а Боуфорт е убедителен. Възторженото му сладкодумие прелъстява и краля, и кралицата. Кралят въздига Едмънд до небесата като свой единствен надежден съветник, възхвалява го като човека, чието военно умение и храброст ще ни спасят от големи и дребни бунтовници. Смята, че Едмънд може да се справи с парламента, че Едмънд разбира Камарата на общините, а кралицата през цялото време се усмихва и казва, че Едмънд наистина е голям приятел и на двамата, и че ще излезе на езда с него на другата сутрин, докато кралят се моли в своя параклис.

Научила се е да бъде предпазлива — знае достатъчно добре, че е наблюдавана през цялото време и че хората я съдят сурово. Но удоволствието, което изпитва от неговата компания, и неговата скрита страст към нея, са очевидни за мен; а това е достатъчна причина да ме накара да се радвам, че напускам един двор, криещ такава опасна тайна.