Знакът на Атина

— Знам — отвърна Франк с пълна уста, — опитай ги с мармалада на Естер.

— Отвратително — възмути се Хейзъл на лакомията им.

— Я дай мармалада — каза Джейсън на Франк.

Хейзъл и Пайпър се спогледаха напълно потресени. Момчета!

За разлика от Джейсън и Франк, Пърси искаше да научи всеки детайл за аквалагера. И непрекъснато стигаше до един въпрос:

— Значи не искат да ме виждат?

— Не в този смисъл на думата — отговори Хейзъл. — Просто… въпрос на подводна политика, предполагам. Морските хора пазят територията си. Добрата новина е, че ще се погрижат за пленниците в градския аквариум на Атланта. И ще защитят Арго II по време на пътуването ни в Атлантическия океан.

— Но не искат да ме виждат? — кимна Пърси разсеяно.

Анабет го плесна по ръката.

— Стига, водорасляк! Имаме си други проблеми на главата.

— Права е — каза Хейзъл, — на Нико му остават по-малко от два дни, а рибешките кентаври казаха, че трябва да го спасим. По някакъв начин успехът на подвига ни зависи от него. — Тя се огледа наоколо, все едно очакваше някой да възрази.

Никой не го направи. Пайпър се опита да си представи как ли се чувства Нико, оставен сам в делвата само с две семенца от нар, които трябваше да го запазят жив, без да знае дали някой ще го спаси, или не. Пайпър нямаше търпение да стигнат Рим, макар да се опасяваше, че приближава към затвор, създаден за нея — тъмната стая, която се пълнеше с вода.

— Сигурно Нико знае нещо за Портите на Смъртта — каза тя, — ще го спасим, Хейзъл. Ще стигнем навреме. Нали така, Лио?

— Какво? — вдигна очи от контролите Лио. — А, да. Трябва да стигнем Средиземно море утре сутрин. След това ще прекараме остатъка от деня в плаване или летене до Рим. Зависи от това дали ще успея да оправя стабилизатора дотогава…

Джейсън придоби такъв вид, все едно сладкишът бе спрял да му се услажда.

— И така ще имаме само един ден, за да спасим Нико. Ще ни останат четири часа, през които да го намерим — заключи той. — Не повече.

Пърси кръстоса крака.

— А това е само единият от проблемите ни. Да не забравяме за Знака на Атина.

Анабет не изглеждаше доволна от развоя на разговора. Тя постави ръка на раницата си, с която не се разделяше, откакто бяха напуснали Чарлстън. Отвори я и извади тънък бронзов диск с размер на поничка.

— Това е картата, която намерих във Форт Съмтър. Тя е… — Внезапно млъкна, загледана в гладката бронзова повърхност. — Тя е празна!

Пърси я взе и я разгледа от двете страни.

— Не беше ли така и преди?

— Не! Разгледах я в каютата си и… — Анабет промърмори нещо под носа си. — Вероятно е като Знака на Атина. Мога да я разглеждам само когато съм сама. Не бива да я показвам на други герои.

Франк отстъпи назад, все едно дискът можеше да избухне. Имаше мустак от портокалов сок, а брадата му бе поръсена с трохи. На Пайпър й се прииска да му подаде салфетка.

— Какво имаше на нея? — попита нервно Франк. — И какво представлява Знакът на Атина? Все още не разбирам нищо.

Анабет взе диска от Пърси и го обърна на слънчевата светлина. Той остана празен.

— Картата не беше лесна за разчитане, но показва едно място по река Тибър в Рим. Мисля, че оттам започва пътят, по който трябва да тръгна, ако искам да последвам знака.

— Може би там ще те очаква бог Тиберин — каза Пайпър, — но какво представлява Знакът?

— Монетата — промърмори Анабет.

— Каква монета? — намръщи се Пърси.

Анабет бръкна в джоба си и извади от него сребърна драхма.

— Нося я, откакто видях майка си в Голямата централна гара. Това е атинска драхма. — Тя я даде на останалите, за да я разгледат.

Пайпър си спомни за едно нелепо представление в началното училище.

— Сова — отбеляза Лио. — Е, тук има логика. Предполагам, че клончето е от маслиново дърво? А какво означава този надпис — ΑΘΕ?

— Това са алфа, тета и епсилон — обясни Анабет. — На гръцки това е съкращение, означаващо „Един от атиняните“ или, ако предпочиташ, „От децата на Атина“. Нещо като мото на града.

— Като SPQR за римляните — предположи Пърси.

Анабет кимна.

— Така или иначе, Знакът на Атина е сова като тази. Той се появява в яркочервено. Виждала съм го в съня си и два пъти във Форт Съмтър.