Последната кралица на Индия
- Автор: Моран Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:
Двайсет и първа глава
Приближихме се към трона на английската кралица така, както правехме пред трона на нашата рани в Джанси, а когато стигнахме подиума, сведохме глави и притиснахме длани в уважителния жест за намасте. Бяхме се подредили по двойки — първо аз и Джалкари, зад нас Арджун и Манодж, а зад тях останалите стражи. Мога само да си представям как ли сме изглеждали тогава в очите на кралица Виктория — боси и облечени в скъпи коприни посред зима, с халки на носовете и паунови пера на главите на мъжете.
— Никога досега не съм виждала подобни хора! — възкликна кралица Виктория, надигна се от трона си и слезе по трите кадифени стъпала, за да застане пред нас. Оказа се дребна жена с пухкави бузи и доста закръглена фигура. Съпругът ѝ остана на мястото си.
— Вие сте една от жените воини на кралицата, така ли? — обърна се към мен тя.
— Да, ваше величество — отговорих.
Кралицата ме зяпаше така, сякаш не можеше да повярва на чутото.
— И сте в състояние да я защитавате така, както го правят тези мъже зад вас?
— Абсолютно.
— Как?
— Като използвам оръжията си. И ако е необходимо — думите си. Но днес думите са единственото, с което разполагам, тъй като съм тук, за да ви помоля да спасите кралството на нашата рани!
Кралицата се обърна към съпруга си, а след това отново към мен.
— Говорите много добре английски — изрече.
— Научих го от баща си, който беше войник в Бирма на страната на Британската източноиндийска компания — отвърнах аз.
Тя погледна към Джалкари, а после и към мъжете, които стояха зад нас. Бях сигурна, че те са извърнали очи заради изключително дълбокото деколте на кралицата.
— Бих искала да говоря само с вас и другата жена! — отсече.
— Опасявам се, че тя не говори английски, ваше величество. Мъжът зад мен е капитанът на стражата на рани и той е единственият друг човек в нашата делегация, който разбира английски.
— В такъв случай всички останали са свободни! — обяви кралицата.
Аз преведох тази заповед на Джалкари, която моментално поведе стражите обратно натам, откъдето бяха дошли.
После кралицата заповяда да бъдат донесени два стола. Докато чакахме да ги донесат, Арджун, който стоеше до мен, ме дари с поглед, изпълнен с огромно уважение. А когато столовете пристигнаха, ние бяхме настанени пред техни величества. И двамата започнаха да ни оглеждат много внимателно. Накрая кралицата отново поклати глава и отбеляза:
— Изумително! Всички ли жени в Индия се обличат като вас?
— Да — отговорих. — С изключение на няколко бижута.
— А мъжете? — поиска да знае принц Албърт. Говореше английски с акцент, но аз знаех, че родният му език е немският.
— Аз съм облечен с традиционна курта — отговори Арджун. — Това е дрехата, която ние носим само при много официални случаи.
— И освен това сте изключително изискани и образовани. За мен е изключително удоволствие, че рани е изпратила точно вас! Е, какво мислите за нашата страна?
Погледнах към Арджун, за да знам кой ще говори пръв. Той ми кимна и аз отговорих:
— Ваше величество има прекрасна страна, особено църквите!
— А на вас кое ви хареса най-много? — обърна се тя към Арджун.
— Зелените хълмове, изпъстрени с овце — отговори той.
Кралицата се усмихна и отбеляза:
— А ето че сега сте при мен!
— Точно така. Идваме от името на рани Лакшмибай — изрекох аз, — която се надява да си получи обратно трона на Джанси.
Кралицата кимна бавно и каза:
— Разкажете ми за нея! Как изглежда? Колко деца има?
Беше ми трудно да повярвам, че кралицата на Великобритания не знае тези неща. Особено след като ние си бяхме направили труда да научим всичко, което може да се знае за нея — от рождения ѝ ден през май до името на третото ѝ дете.
Този път започна Арджун:
— Рани е изключително красива жена. Имаше едно дете, което почина, преди да навърши една годинка, и след него тя си осинови друго.
— Защо? — запита заинтригувано кралицата. — Да не би съпругът ѝ да е бил неспособен да има деца?
С Арджун се спогледахме, напълно онемели.
— Чувала съм слухове, че се обличал в женски дрехи — продължи безцеремонно кралицата.
Значи все пак беше чувала за Джанси.
— Така е — съгласих се аз.
Кралицата изгледа триумфално принца.
— Народът на Джанси се страхува да живее под управлението на Компанията — изрекох, насочвайки разговора обратно към рани. — Хората в нашето кралство биха желали да съхранят обичаите си и начина си на живот. Ако ваше величество се съгласи да помогне на друга кралица в нужда, това ще означава много за нашия народ!