Последната кралица на Индия
- Автор: Моран Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:
От нас се очакваше да застанем пред столовете си и да чакаме, докато поредният Черен костюм не ги бутне към нас така, че да седнем. Моето място се оказа до Арджун, а точно срещу нас стояха празните столове за кралицата и нейния съпруг, принц Албърт. Докато протягах ръка, за да взема кремавата платнена салфетка от масата така, както ни беше учила мисис Макигън, в трапезарията се появи друг мъж. Беше невероятно красив — индиец, но облечен като англичанин. Сакото му отзад беше разделено на две, сякаш отзад имаше две патици. Никога до този момент не бях виждала индиец, облечен в официално британско облекло.
Един от Черните костюми го преведе през залата и всички жени се загледаха в походката му. Когато пристигна до стола от другата ми страна, той притисна длани в намасте и учтиво се поклони.
— Чух, че рани на Джанси изпраща свои пратеници в Англия — каза той, — но нямах никаква представа, че те ще бъдат толкова красиви!
Той премести очи от мен към Джалкари, която седеше от другата страна на Арджун, и съм напълно сигурна, че смених няколко нюанса на розовото по бузите си. След това този индиец взе ръката ми и я целуна. Никога до този момент не се бяха отнасяли към мен с такова неуважение! Арджун веднага скочи на крака и още няколко от стражите около масата сториха същото.
— Спокойно! Такава е английската традиция! — увери ги усмихнато мъжът.
По лицата на британските гости пробяга сянка на тревожност — горките, нямаха никаква представа какво точно става.
— Тормозенето на жена не е традиция в нито една страна! — изрече Арджун на маратхи. — Веднага се извинете на дамата!
Мъжът моментално се поклони много, много ниско и промърмори:
— Хиляди извинения, шримати!
И всички се настаниха обратно по местата си.
— Просто упражнявах британските си маниери — обясни непознатият индиец на Арджун. — Отново моля да ми простите! Казвам се Азимулах хан — когато Арджун не реагира по никакъв начин, Азимулах продължи: — Моят покровител познава вашата рани. Или по-точно той и тя са израснали заедно.
— Как се казва покровителят ви?
— Нана Сахеб.
Това име вече привлече вниманието на всички ни. Въпреки че вече споменах тази история, може би си струва да се напомни отново, най-вече заради факта, че тя изигра знаменателна роля в живота на рани. Когато била малка, рани била позната като Манукарника, или на галено — Ману. Израснала в двора на Баджи рао II, а баща ѝ се отнасял към нея като към сина, когото винаги е искал. Позволявал ѝ да се облича като момче и да играе като такова, макар това да намалявало шансовете ѝ за успешен брак. От всички деца в двора най-близките приятели на рани били Татя Топе и Нана Сахеб. Първото момче било син на Пандуранг рао Топе — важен благородник от двора на пешва Баджи рао. А вторият, разбира се, тъй като всички са чували за Нана Сахеб, е осиновеният син на пешва.
Мнозина по онова време смятали, че рани ще се омъжи за Сахеб, но не станало точно така. През 1817 година бащата осиновител на Нана Сахеб бил победен от британците. Съкровищата му, земите му, именията му, даже мебелите, предавани от поколение на поколение в семейството му, били конфискувани. До последната лъжица. Било му съобщено, че в замяна той и неговите наследници ще получават годишна пенсия от близо осемдесет хиляди британски паунда. Но когато през 1852 година пешва починал, британците отказали да дадат на Сахеб пенсията на баща му.
Нямам представа каква е била реакцията на наследниците на останалите победени от британците раджи, но що се отнася до Нана Сахеб, той реагира по същия начин, по който реагира и рани. Като изпрати молба до Компанията да му върне кралството, а когато не срещна разбиране — с нова молба за възстановяване поне на пенсията на баща му. Всички бяхме чували историите за безкрайните молби на Сахеб и именно това отчасти беше причината, поради която бащата на рани проявяваше такъв скептицизъм относно опитите за преговаряне с Англия. Сахеб го беше уведомил в най-големи подробности за последиците от тези молби. Но нашата рани, също като приятеля си Нана Сахеб, беше много упорита и ето че сега се бяхме събрали всички на една маса, представляващи два отделни случая на британска несправедливост, надяващи се, че кралицата ще разреши и двата.