Последната кралица на Индия
- Автор: Моран Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:
— Значи от всички мъже в Битхур — отбеляза Арджун — Сахеб избра вас!
Азимулах се ухили. Той действително имаше изумителна външност — почти бяла кожа, черна коса, падаща на вълни около лицето му, и зелени очи.
— Можете да ме обиждате, колкото си искате, но аз съм много популярен тук!
— Затова ли не сте се връщали в Индия от две години? — подметна презрително Арджун.
Азимулах го изгледа изненадано.
— Чувал съм рани да говори за вас — поясни Арджун.
— Вашата рани може да си говори каквото пожелае, но тази работа е ужасно трудна!
— Кое му е трудното? — не издържах и се намесих аз. — Да присъстваш на вечери с кралицата ли?
— Да я убедиш, че индийците са способни да се самоуправляват!
— И ви трябваха цели две години, за да го постигнете, така ли? — подхвърли Арджун.
— Не. Точно в това тя беше убедена още от мига, в който се запозна с мен. Но сега трябва да бъде убедена да действа! А това отнема време.
При тези думи ние с Арджун се спогледахме, а Азимулах се разсмя.
— Вие да не би да сте смятали, че като дойдете тук, ще получите автоматичен отговор, а?
Огледах цялата маса, но всички останали си чуруликаха щастливо на английски. Все едно бяхме прислужници на кралицата — толкова внимание ни обръщаха.
— Беше ни казано, че тази вечер ще получим своя отговор — изрекох тихо.
— Шримати — обърна се към мен Азимулах. И макар да използваше уважителната форма на обръщение към жена, усещах, че го прави по-скоро презрително. — В Англия нещата не стават така. Отговорът може да дойде утре или вдругиден, или изобщо да не дойде, но ако изобщо дойде, кралицата го изпраща с писмо! — със сигурност забеляза шокираното ми изражение, защото добави: — Да не би да сте мислили, че тя ще съобщи решението си тук, пред всички тези гости?
— Точно така мислех. В крайна сметка самата тя ни каза, че ще направи така — отговорих.
— Шримати, завършил съм Свободното училище в Канпур, където съм бил възпитаван от същите тези британци. И мога да ви кажа, че не трябва да се вярва на нищо от онова, което те казват! Една трътлеста жена, перчеща се с корона…
Аз ахнах, а Арджун почервеня.
— Никой от тях не е в състояние да разбере нас, индийците! Да не си мислите, че тя може да махне с тлъстата си ръка и да подобри нещата просто ей така? Та тя изобщо не разполага с подобна власт! Решенията се вземат от парламента!
— Ама нали тя е кралицата! — възропта Джалкари.
— Да, но всичко, което тя прави, трябва да бъде одобрено от парламента! — изтъкна Азимулах. — Повярвайте ми, живял съм с тези хора и познавам отлично навиците им! Те носят обувки в къщите си и се къпят веднъж седмично! Може да изглеждат чисти, но отвътре са мръсни както в морално, така и във физическо отношение!
— Да не би да са също така и слепи? — изгледах го с присвити очи аз. — Иначе защо досега не са видели колко ги презирате?
Азимулах се усмихна. Човек би си казал, че до този момент сме водили просто един учтив разговор, примерно за времето.
— О, да, освен това са и слепи! — кимна бавно. — Точно затова, когато се върна, ще запозная Сахеб с внимателно обмисленото си мнение по въпроса.
Без да се опитва да скрие отвращението си, Арджун попита:
— И какво ли ще да е то?
— Че британските мъже са слаби и много лесно могат да бъдат победени. Той просто трябва да поведе въстание!
До края на вечерта не си проговорихме повече с Азимулах хан. В крайна сметка той не знаеше всичко. При нас обстоятелствата бяха различни — кралицата ни беше харесала. Но когато тя се появи на банкета, хванала под ръка принц Албърт, и когато започнаха да сервират вечерята, аз действително започнах да се питам дали тя ще спомене каквото и да било тази вечер по въпроса за положението на рани. Имаше варени картофи, някакъв зелен зеленчук, който никога не бях виждала, задушени моркови в гъст сос и огромни камари месо. И всички наоколо изглеждаха далеч по-заинтересовани от храната, отколкото от въпросите, поради които бяха дошли тук. Разговорът премина от времето към храната и накрая стигна до ездата в Хайд Парк. А после, съвсем внезапно, кралицата се изправи и всички останали я последваха. Един слуга обяви тържествено: