Червени морета под червени небета

— Несъмнено прилича на такъв. — Джийн претегли на ръка сложния възел, пристягащ въжето в примка около ствола, и кимна. После пое работния край на въжето и добави още един моряшки възел за по-сигурно. — Ето, така е добре.

Двамата с Локи се трудиха заедно няколко минути, като повториха котвения възел с още три въжета, и накрая старото вещерско дърво бе идеално омотано в стегната полукоприна. Излишните въжета оставиха отстрани. После двамата мъже съблякоха дългите си фракове и жилетките. Бяха препасани с тежки кожени колани с железни халки.

Коланите не приличаха съвсем на изработените по поръчка колани за катерене, така ценени от по-отговорните крадци в Камор. Те всъщност бяха морски по произход — използваха ги щастливите моряци по корабите, — чиито собственици бяха достатъчно грижливи, че харчех по някоя и друга монета, за да пазят здравето им. Намираха се евтино и бяха спестили на Локи и Джийн нуждата да издирват човек от подземния свят на Тал Верар, който би им направил чифт по поръчка… и да запомни за сделката. Имаше няколко неща, които Рекин беше добре да не знае, докато не дойде шансът най-сетне да го вкарат в играта.

— Добре тогава. Ето ти приспособлението за спускане. — Джийн подаде на Локи едно доста тежко желязо с формата на осмица, чиято една страна е по-голяма от другата, и с дебел лост точно по средата. Остави един и за себе си — няколко седмици преди това един ковач от Истрийския полумесец на Тал Верар им ги беше изковал. — Хайде първо да те оборудваме. Основно въже, после затягащо.

Локи закачи приспособлението на една от халките на колана и вдяна в него едно от полукопринените въжета, вързано за дървото. Метна другия, свободно висящ край на въжето към скалите. Второ въже бе прокарано през халка над другия хълбок на Локи. Мнозина каморски крадци, докато работеха, „танцуваха голи“, без допълнителната подсигуровка със затягащо въже, в случай че основното се скъса, но за днешното упражнение Локи и Джийн бяха твърдо съгласни, че ще заложат на сигурно и скучно.

Още няколко минути бяха нужни, за да завържат по подобен начин и Джийн. Скоро те бяха привързани към дървото с по две въжета като чифт живи кукли. Двамата крадци не носеха друго, освен туниките, бричовете, ботушите и кожените ръкавици, макар че Джийн спря и си сложи очилата за четене.

— Готово — рече той. — Денят изглежда чудесен за спускане. Ще изпълним ли обреда, преди да целунем за сбогом твърдата земя?

— Уродливи страже, хората са глупави — произнесе Локи.

— Пази ни от самите нас. Ако не можеш, нека е бързо и безболезнено.

— Добре казано. — Джийн вдъхна дълбоко. — Щуротията!

— На „три“?

— На „три“.

Всеки хвана навитото си основно въже и метна свободния край през скалата. Свистейки тихо, въжетата започнаха да се развиват.

— Едно — рече Локи.

— Две — рече Джийн.

— Три! — произнесоха те заедно, всеки постави едната си ръка над набитото си въже, а другата — под, после се втурнаха към скалата и се хвърлиха с крясък в пропастта.