Тръпка [bg]

Беше време за тичане. Изскочих от бронкото, затръшвайки вратата, краката ми се пързаляха по леда на пътеката, кожата ме болеше от студа. Усукваше се.

Грейс затвори зад мен и заключи зимата далеч от нас. Прегърна ме, дарявайки ме с топлината на тялото си. Гласът й беше тих, дрезгав шепот близо до ухото ми.

— Стопли ли се?

Очите ми започнаха да привикват с тъмнината в антрето. Видях блясъка в очите й, спускащите се по раменете й коси, ръцете й, притискащи тялото ми към нейното. Огледалото на отсрещната стена отрази неясен портрет на силуетите ни в мрака. Останах в обятията й още малко, преди да кажа:

— Да. Добре съм.

— Искаш ли нещо за ядене?

Гласът й прозвуча много силно в празната къща, отекна в дървения под. Единственият друг звук бе тихият постоянен дъх на отоплителната инсталация. Преглътнах:

— Предпочитам да се мушнем между завивките.

— И аз.

В гласа й прозвуча облекчение.

Почти съжалих, задето се съгласи с мен. Може би, ако бях отишъл да хапна нещо, бях погледал телевизия или бях направил нещо друго, щях да отклоня съзнанието си от мисълта колко неистово я желая.

Но тя се съгласи да отидем право в леглото. Изрита обувките си зад вратата и тръгна пред мен по коридора. Влязохме в тъмната спалня, без да палим лампите, водени от слабата лунна светлина, която проникваше през заскрежения прозорец. Грейс затвори вратата с тихо щракване и облегна гръб на нея. Дълго време остана неподвижна, без да казва нищо, а после промълви:

— Защо си толкова предпазлив с мен, Сам Рот?

Опитах се да кажа истината:

— Аз… защото… аз не съм диво животно.

— Не се страхувам от теб.

Наистина не изглеждаше уплашена. Изглеждаше красива, осветена от луната, изкусителна, ухаеща на карамел, сапун и кожа. Потреперих. Бях прекарал години, наблюдавайки как останалите от глутницата се превръщат в зверове. Години, в които правех всичко възможно, за да потисна инстинктите си, да се контролирам, да запазя човешкото в себе си. Правех всичко възможно, за да постъпвам по правилния начин.

Сякаш прочела мислите ми, тя попита:

— Нима искаш да ми кажеш, че само вълкът в теб желае да ме целуне?

Всичко в мен желаеше да я целуна, толкова силно, че да се изгубя под устните й, да се разтворя в обятията на насладата. Положих длани върху бузите й. Вратата тихо проскърца, когато се облегнахме на нея, докато притисках устни към нейните. Те леко се разтвориха, езикът й се плъзна в устата ми. Грейс изви тяло назад. Исках да се притиснем толкова плътно един в друг, че между нас да не остане дори сантиметър разстояние, да се слеем в едно.

Тя ме целуна по-страстно, ухапа долната ми устна. Дяволите да го вземат, беше прекрасно. Изръмжах тихо, но страстта бушуваше в мен толкова дива и огнена, че дори не ми хрумна да се засрамя от това. Грейс обви шията ми с ръце, придърпвайки лицето ми по-близо до своето.