Тръпка [bg]

Автор: Стивотер Мэгги
Серия: Вълците от Мърси Фолс #1
Год: 2010
Язык: болгарский
Год: Кръгозор
ISBN: 9789547712171
Переводчик: Александър Бакалов
Жанр: Фэнтези

Электронная книга - «Тръпка [bg]». Краткое содержание книги:

Студът. Гората. Вълците. Жегата. Докосването. Целувките. Тайните. Тръпката. Нейният вълк. Неговото лятно момиче. Белезите от миналото, крехкото настояще, невъзможното бъдеще... Грейс Задържах погледа си върху очите на вълка толкова дълго, колкото можах. Бяха ярки, искрящожълти. От толкова близо виждах, че са изпъстрени с всеки нюанс на златистото и светлокафявото. Не исках да отмества очите си от мен. И той не го стори. Исках да се пресегна, да сграбча козината му, да го придърпам към мен, но дланите ми лежаха безпомощни, ръцете ми бяха замръзнали край тялото. Вече не можех да си спомня какво представляваше топлината. Едно мигване по-късно и жълтоокия вълк вече го нямаше. Другите от глутницата се скупчваха над мен, задушаваха ме. Нямаше слънце, нямаше светлина. Умирах. Не можех да си спомня как изглеждаше небето. Сам Тогава видях очите й. Будни. Живи. Момичето гледаше право в мен, задържайки погледа ми, излъчвайки някаква ужасяваща откровеност. Отстъпих назад, присвих се, започнах да треперя отново. Но този път това не бе резултат от гнева. Очите й, загледани в моите очи. Кръвта й, стичаща се по лицето ми. Раздирах се отвътре и отвън. Нейният живот. Моят живот. Глутницата предпазливо се отдалечи от мен. В гърлата им се надигна ръмжене, защото в този миг вече не бях един от тях, а те бяха готови да защитят плячката си. Помислих си, че това е най-красивото момиче, което бях виждал - мъничък, лежащ в снега окървавен ангел, който те се канеха да разкъсат. Видях я. Видях я по начин, по който никога не бях виждал никого и нищо преди това. И ги спрях. Маги Стийвотър завършва история в Мери Вашингтон Колидж, но се посвещава на литературата. Постига феноменален успех с трилогията си „Тръпка”, „Копнеж”, „Завинаги”, по която продуцентите на „Властелинът на пръстените” вече правят мащабна филмова продукция. Живее във Вирджиния заедно с очарователно праволинейния си съпруг, двете им малки деца, две невротични кучета и една криминално проявена котка.

Перейти на страницу:

Сам се бе умълчал. Беше ме оставил да шофирам, като държеше дясната ми ръка, докато аз въртях волана с лявата. Бих дала милион долара, за да науча какво си мисли в момента.

— Какво искаш да правим следобед? — попитах най-накрая.

Той погледна през прозореца, галейки лекичко дланта си. Светът навън изглеждаше сив, намусен, стаен в очакване на снега.

— Каквото и да е, стига да съм с теб.

— Каквото и да е?

Сам ме погледна и се усмихна. Щастлива, широка и леко глуповата усмивка. Може би и той се чувстваше като мен — малко гузен и много радостен.

— Да, каквото и да е, стига ти да си до мен — каза нежно.

— Бих искала да се срещнем с Бек.

Ето. Казах го. Това бе едно от парчетата в моя пъзел, което не ми даваше мира, откакто бях вдигнала телефона.

Сам мълчеше. Беше се загледал в сградата на училището, към която приближавахме, явно разсъждавайки, че ако изчака още само няколко минути, просто ще ме стовари на паркинга и ще избегне необходимостта да отговаря на този въпрос и дискусията, която можеше да последва. Въпреки това след малко въздъхна и произнесе страшно уморено:

— Божичко, Грейс. Защо искаш това?

— Той на практика е твой баща, Сам. А аз искам да знам всичко за теб. Не е чак толкова трудно за разбиране.

— Ти просто искаш всичко да си бъде на мястото. — Очите му проследиха групичките ученици, крачещи към сградата. Така и не успях да си намеря място на паркинга от първия път. — Искаш да ни сдобриш по някакъв магически начин, за да може всичко отново да си бъде на мястото.

— Ако се опитваш да ме подразниш с думите си, знай, че не успяваш. Защото съм пределно наясно, че искам точно това.

Сам замълча, докато правех втора обиколка на паркинга. После изсумтя:

— Грейс, мразя подобни неща. Мразя конфронтации.

— Няма да има никакви конфронтации. Той иска да те види.

— Не знаеш какво става. А стават ужасяващи неща. Ако изобщо са ми останали някакви принципи, които да защитавам, конфронтация ще има. Въпреки че след снощи може и вече да нямам такива.

Намерих си място в дъното на паркинга и спрях там, за да мога да остана за малко насаме със Сам, далеч от любопитни погледи.

— Да не би да чувстваш вина?

— Не. Може би. Малко. Чувствам се… неспокоен.

— Използвахме предпазни средства — отбелязах.

Сам не ме погледна.

— Не става въпрос за това. Аз просто… просто се надявам наистина да сме го направили в правилния момент.

— Моментът беше съвършен.

— Чудя се единствено… Дали не правихме сек… правихме любов… за да си отмъстиш по някакъв начин на вашите.

Зяпнах. После грабнах раницата си от задната седалка. Бях бясна, ушите и бузите ми горяха, а дори не знаех защо. Всъщност дори не можах да позная собствения си глас, когато просъсках:

— Доста мило беше да го кажеш.

Дори и сега Сам не извърна очи към мен. Стената на училището очевидно беше доста забележителна, защото сериозно бе приковала вниманието му. Толкова забележителна, че отказа да срещне погледа ми, когато ме обвини, че съм го използвала. Усетих как в мен се надига нова, още по-силна вълна от гняв.

— Нима проклетото ти самочувствие е толкова скапано, за да ти убегне идеята, че може би съм те пожелала заради това, което представляваш?

Отворих рязко вратата и излязох навън. Сам потръпна, когато усети нахлулия хладен въздух, въпреки че според мен не беше достатъчно студен, за да му причини болка.

— Чудесен начин да развалиш всичко. Просто… да го развалиш.

Понечих да затръшна вратата, но той се пресегна и хвана дръжката.

— Почакай. Грейс, почакай.

— Какво искаш?!

— Не искам да се разделяме така. — Умоляващите му очи бяха изпълнени с невероятна тъга. Погледнах към настръхналата кожа на ръцете му и присвитите рамене. Нещо в мен трепна. Нямаше значение колко му бях ядосана, и двамата знаехме какво можеше да се случи, докато бях на училище. Мразех това. Този страх. Мразех го.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?