Тръпка [bg]

Ментата изпълни ноздрите ми, остра като счупено стъкло, малините, които излъчваха прекалено много сладост, сякаш бяха презрели. Ябълка, свеж, ясен аромат. Ядки с тяхната маслена, топла и земна миризма, напомняща за тази, която излъчваше Сам. О, Божичко, някакъв вид мока — богат, тъмен, греховен аромат. Почти простенах от наслада. Имаше и още. Масленките добавиха своя успокоителен нюанс на горящи дърва и брашно, захаросаните плодове преведоха сетивата ми през магическата си овощна градина. Натрапчивата миризма на лимон, крехкото ухание на анасон. Аромати, за чието съществувание дори не подозирах. Този път наистина простенах тихичко.

Сам ме възнагради с най-нежната възможна целувка по ухото, преди да заговори в него:

— Не е ли невероятно?

Отворих очи. Цветовете ми се сториха бледи и размити, сравнени с това, което току-що бях изживяла. Не можех да намеря думи, които да не звучат прекалено нищожно, за да опишат яркия танц на сетивата ми, така че просто кимнах. Той ме целуна отново, по бузата. Погледна лицето ми и се усмихна щастливо и удовлетворено от това, което бе зърнал там. Хрумна ми, че не е споделял това място, това усещане с никого другиго. Само и единствено с мен.

— Невероятно е слабо казано — промълвих толкова тихо, че не бях сигурна дали ме е чул. Всъщност, разбира се, че ме бе чул. Щом аз можех да чуя думите си, значи и той можеше.

Още не бях сигурна до каква степен съм склонна да си призная, че бях нещо повече от обикновен човек.

Сам ме пусна, оставяйки само ръката ми в своята, и ме поведе към вътрешността на магазинчето.

— Ела. Сега идва най-трудната част. Да си избереш нещо. Какво би искала? Само кажи и ще ти го купя. Каквото и да е.

Искам теб, глупчо. Усещах колко силна е ръката му, колко мека и топла е кожата му, колко елегантни са движенията му, докато се движи пред мен — отчасти човешки, отчасти вълчи. Спомних си как ме омагьосва миризмата му и изпитах неконтролируемо желание да го целуна.

Пръстите му леко стиснаха моите, сякаш бе прочел мислите ми, докато ме водеше към касата. Загледах се в редиците от шоколадчета в най-различни форми, петифури, соленки и трюфели.

— Хладничко е тази вечер, а? — обади се момичето зад щанда. — В прогнозата казват, че скоро ще завали сняг. Направо нямам търпение.

Дари ни с глуповата, леко снизходителна усмивка, която явно трябваше да каже, че сме ужасно сладки, и аз се зачудих колко ли малоумно щастливи изглеждахме, хванати за ръце и зяпнали възхитено сладкишите.

— Кое е най-хубавото? — попитах.

Момичето веднага посочи към един щанд с шоколадови сладки, но Сам поклати глава.

— Ще можем ли да получим два горещи шоколада?

— С бита сметана?