Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Тръпка [bg]
Тръпка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тръпка [bg]

Электронная книга - «Тръпка [bg]». Краткое содержание книги:

Студът. Гората. Вълците. Жегата. Докосването. Целувките. Тайните. Тръпката. Нейният вълк. Неговото лятно момиче. Белезите от миналото, крехкото настояще, невъзможното бъдеще... Грейс Задържах погледа си върху очите на вълка толкова дълго, колкото можах. Бяха ярки, искрящожълти. От толкова близо виждах, че са изпъстрени с всеки нюанс на златистото и светлокафявото. Не исках да отмества очите си от мен. И той не го стори. Исках да се пресегна, да сграбча козината му, да го придърпам към мен, но дланите ми лежаха безпомощни, ръцете ми бяха замръзнали край тялото. Вече не можех да си спомня какво представляваше топлината. Едно мигване по-късно и жълтоокия вълк вече го нямаше. Другите от глутницата се скупчваха над мен, задушаваха ме. Нямаше слънце, нямаше светлина. Умирах. Не можех да си спомня как изглеждаше небето. Сам Тогава видях очите й. Будни. Живи. Момичето гледаше право в мен, задържайки погледа ми, излъчвайки някаква ужасяваща откровеност. Отстъпих назад, присвих се, започнах да треперя отново. Но този път това не бе резултат от гнева. Очите й, загледани в моите очи. Кръвта й, стичаща се по лицето ми. Раздирах се отвътре и отвън. Нейният живот. Моят живот. Глутницата предпазливо се отдалечи от мен. В гърлата им се надигна ръмжене, защото в този миг вече не бях един от тях, а те бяха готови да защитят плячката си. Помислих си, че това е най-красивото момиче, което бях виждал - мъничък, лежащ в снега окървавен ангел, който те се канеха да разкъсат. Видях я. Видях я по начин, по който никога не бях виждал никого и нищо преди това. И ги спрях. Маги Стийвотър завършва история в Мери Вашингтон Колидж, но се посвещава на литературата. Постига феноменален успех с трилогията си „Тръпка”, „Копнеж”, „Завинаги”, по която продуцентите на „Властелинът на пръстените” вече правят мащабна филмова продукция. Живее във Вирджиния заедно с очарователно праволинейния си съпруг, двете им малки деца, две невротични кучета и една криминално проявена котка.
1 ... 100 101 102 103 104 105 106 107 108 ... 131
Перейти на страницу:

— Съжалявам, че казах това — произнесе адски бързо, сякаш се страхуваше, че ще си тръгна, преди да ми каже всичко. — Права си. Просто не мога да повярвам, че някой… нещо… толкова прекрасно може да ми се случи. Не се сърди, Грейс. Моля те, не се сърди.

Затворих очи. За момент ми се прииска Сам да бе просто едно обикновено момче, така че да мога да си тръгна възмутена и с накърнено достойнство. Но той не беше. Беше крехък като пеперуда през есента, която очаква да срещне смъртта си при първия скреж. Така че преглътнах горчивината на гнева си и отворих вратата още малко.

— Не искам никога вече да си мислиш подобни неща, Сам Рот.

Той притвори очи, когато произнесох името му, и клепките прикриха жълтия им блясък. После се пресегна и докосна бузата ми.

— Съжалявам.

Взех ръката му в своята, погледнах го в очите.

— Как мислиш, че би се почувствал Бек, ако просто си тръгнеш ядосано и никога повече не се видите?

Сам се засмя безрадостно по начин, който ми напомни за гласа на Бек по телефона. Сведе очи и отдръпна ръката си. Беше се предал.

— Ще отидем. Добре, ще отидем.

Понечих най-сетне да тръгна към училището, но се спрях.

— Защо си толкова ядосан на Бек? Защо усещам в теб гняв, какъвто не съм забелязвала да изпитваш дори към родителите си?

Изражението на Сам ми подсказа, че никога не си е задавал този въпрос, и затова отговорът му отне известно време.

— Защото Бек… Бек не трябваше да прави това, което е сторил. Колкото до родителите ми — те мислеха, че съм чудовище. Бяха уплашени. Било е различно.

На лицето му бяха изписани болка и несигурност. Наведох се в купето и го целунах нежно. Не знаех какво да му кажа, така че просто го целунах, взех раницата си и се отдалечих в сивкавата светлина на деня.

Когато извърнах поглед, видях, че все още стои в същата поза, притворил жълтите си очи, с паднала над челото му коса. Това някак ми напомни за онази вечер, когато го бях зърнала за първи път.

Хладен повей на вятъра повдигна косите от раменете ми, заби ледените си иглички в оголената ми шия.

Внезапно почувствах, че зимата е много близо. Спрях на място, борейки се с неистовото желание да се обърна и да хукна обратно към Сам. Но в края на краищата дългът ми към учебната система победи и се насочих към входа. Което не ми пречеше да мисля, че правя огромна грешка.

Четиридесет и седма глава: Сам

7°С

След като Грейс излезе от колата, се почувствах отвратително. Заради това, че се бяхме скарали, заради собствените ми съмнения, заради проклетия студ, заплашващ непрестанно човешката ми форма. Всъщност отвратително е слабо казано. Чувствах как постепенно губя всичките си връзки със света, докато потъвам в завихрилия се край мен хаос, който можеше да бъде обобщен с пет имена: Джак, Изабел, Оливия, Шелби, Бек.

Не можех да повярвам, че двамата с Грейс ще отидем, за да се срещнем с Бек. Увеличих парното на бронкото до максимум и облегнах глава върху волана, оставайки така чак докато не започнах да усещам болка в челото си от набраздената пластмаса. В колата бе станало задушно и много горещо, но усещането беше приятно. Усещането, че се отдалечавам от трансформацията, че се чувствам сигурен в собствената си кожа.

Замислих се дали да не остана тук през целия ден, пеейки си тихичко… по-близо до слънцето, по-близо до мен/тази плът изтънява ден подир ден… докато чакам Грейс, но след около половин час все пак реших да тръгна нанякъде. Да изкупя вината си пред нея, като се опитам да подредя поне мъничко хаоса. Да потърся Джак. Той все още не се бе появил в медиите, жив или мъртъв, така че единственото място, откъдето можех да подновя издирването, беше домът на семейство Кълпепър.

Малко по-късно оставих бронкото в края на просеката, водеща към къщата, и тръгнах през гората. Игличките на боровете изглеждаха сивкави, а очакващите снежната си завивка дървета леко се поклащаха, докоснати от вятъра. Чувствах се некомфортно, стволовете буквално смърдяха на вълк. Изглежда, че хлапето беше пикало на всяко дърво, попаднало пред погледа му. Отворко.

Движение вдясно от мен ме накара да подскоча стреснато и да се приведа ниско до земята, напрегнат и затаил дъх.

1 ... 100 101 102 103 104 105 106 107 108 ... 131
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)