Тръпка [bg]

— Включи го на високоговорител — каза.

Оставих телефона на корема си. Дисплеят хвърляше меки синкави отблясъци по потничето ми.

— Какво има? — попита Сам, обърна се на една страна и се облегна на лакът. Намръщи се, когато усети студа, така че придърпах одеялото над главите ни, оформяйки импровизирана палатка, под която да се сгушим.

— Някой е нападнал Пол. Изглежда ужасно, буквално е разкъсан на парченца.

Устните на Сам оформиха малко „о“. Не мисля, че осъзнаваше как точно изглежда лицето му в момента… погледът му беше отнесен. В мислите си той отново бе при своята глутница. Най-накрая проговори:

— Би ли могъл… ти… все още ли кърви? В човешка форма ли е бил?

— Да, човек. Опитах се да го попитам кой му е сторил това, за да го убия. Помислих си… Сам, мислех, че ще умре. Да, толкова лоши бяха нещата. Но раните вече се затварят. Въпросът е, че има и друго. Той целият беше нахапан. По врата, по китките, по стомаха. Сякаш някой…

— … сякаш някой е знаел как да го убие — довърши Сам.

— Бил е вълк. Това поне успях да науча от него — добави Бек.

— Едно от новите ти попълнения, а? — изръмжа Сам изненадващо силно.

— Сам.

— Защо си толкова сигурен, че не е бил някой от тях?

— Знам, че не са били те. Държа ги заключени в къщата.

Усещах напрежението в тялото на Сам. Замислих се над потенциалните значения на фразата едно от новите ти попълнения. Не беше ли Джак единственият нов вълк?

— Ще дойдеш ли? — попита Бек. — Можеш ли? Ще се справиш ли със студа навън?

— Не знам.

От извивката на устните му разбрах, че отговаря единствено на първия въпрос. Каквото и да се бе случило между него и Бек, беше наистина сериозно.

Гласът от телефона се промени. Стана по-мек, по-млад, по-раним.

— Моля те, Сам. Не ме мрази. Не бих могъл да го понеса.

Сам извърна лице от телефона.

— Сам? — долових нежността и тъгата в гласа на Бек.

Клепачите се спуснаха над жълтите очи, които проблясваха допреди миг под светлината на дисплея.

— Там ли си още?

Погледнах към Сам, но той беше стиснал устни в равна, безизразна линия. Не знаех за какво става въпрос, но наистина ми беше мъчно за Бек, така че се обадих:

— Да, тук съм.

Последва тишина, която не бе нарушавана от никакви шумове по линията, и за пореден път реших, че Бек е затворил. След това чух отново гласа му. Попита някак предпазливо:

— Какво знаеш за Сам, безименно момиче?

— Всичко.

Нова пауза. Последвана от гласа на Бек:

— В такъв случай бих искал да се срещнем.

Сам протегна ръка и натисна бутона за прекъсване на връзката. Дисплеят угасна, оставяйки ни сами в непрогледния мрак под завивките.