Адвокат за милиони [bg]

Фин поклати глава.

— Каква ирония само. Да купуваш с оръжие изкуство.

— Може да е ирония, но в никакъв случай не е изненадващо или необичайно. Изкуството винаги е играло и продължава да играе и днес важна роля във финансирането на тероризма. Вземете например Ирак. Според предварителни изчисления на разузнаването творбите на изкуството, плячкосани от иракските музеи след нахлуването на американските войски, все още съставлява значителен процент от приходите на терористите, използвани за финансирането на техните кампании. Хитлер е отреждал централна роля в плановете си на капитализацията на плячкосани произведения на изкуството. Дори и в древността гърците и римляните са продавали крадени произведения на изкуството и културата, за да набират средства за походите и за издръжка на многобройните си армии. Това се е случвало и при другите народи в древността, и то буквално при всяка война.

— И мислите, че ИРА са продали картините от музея „Гарднър“?

Портър кръстоса краката си.

— Струва ми се, че предимно аз говоря. Това не е честно. Ясно е, че имате клиент, който твърди, че е един от извършителите на обира.

— Не мога да го потвърдя официално за целите на тази среща — отвърна Фин.

Агентът го изгледа отегчено.

— Колко старомодно. На гатанки и хипотези ли ще си играем? Добре. Хипотетично, защо не попитате клиента си? Какво е станало сега? Страхува се някой да не продаде картините без неговото участие ли?

Адвокатът поклати глава.

— Според мен едва ли изобщо е знаел, че някой иска да продаде картините. Но другият участник в обира явно е разбрал и сега се е върнал.

— Върнал? Върнал откъде? — Портър се усмихна и сам си отговори: — От Ирландия.

Фин го изгледа недоволно.

— Не се тревожете, господин Фин, няма да го използвам пред съда. Но има логика в това, което казвате. ИРА успешно са търгували с крадено изкуство, но в този случай са се полакомили повечко. Това е най-голямата кражба на изкуство в историята. Няма застраховка, за да им изплатят откуп, и за броени часове обирът се превръща в новина номер едно в света. За тях става буквално невъзможно да продадат картините на открития пазар. Трябвало е да ги крият дълго време. Двайсет години. Дори онези в ИРА да са искали да продадат картините, би било много трудно предвид проблемите в тяхната разпадаща се организация и бягството на Бългър. Било е трудно и да ги прекарат през границата, затова най-вероятно са ги оставили в Бостън.

— Но сега някой се опитва да ги продаде — обади се Козловски. — Това вероятно е вбесило тогавашното ръководство на ИРА.