Лотарията [The Winner - bg]

— Значи е преследвал някаква кола? И какво общо има това с Катрин Савидж?

— Един приятел тъкмо отивал на работа оная сутрин. Живее в същия район и работи в града. Канел се да излезе на главния път, когато покрай него префучало тъмносиво беемве. Движело се поне със сто и трийсет километра. Ако не бил спрял навреме, щяло да го смачка на пихтия. Толкова се стреснал, че не можал да помръдне половин час. И добре, че станало така, защото, докато си седял и се мъчел да не повърне, изневиделица изникнал и пикапът на Мат Ригс, залепен за калника на друга кола. Явно се гонели.

— Знаете ли кой е бил в беемвето?

— Никога не съм я виждал лично, но познавам хора, които са успели да я зърнат. Катрин Савидж е висока и руса. Хубавица. Приятелят ми мярнал много бегло шофьора, но казва, че била жена, млада и красива. А аз видях тъмносиво беемве пред голямата къща, когато уреждахме продажбата с Чар ли.

— Значи мислите, че някой я е преследвал?

— И Мат Ригс го е заковал отзад. Пикапът му е в сервиза с ударен калник. А Сали Бийчам, икономката на имението, го е видяла да си тръгва оттам сутринта доста разгорещен.

— Много интересно — поглади брадичка Конклин. — Вероятно няма начин да се разбере кой я е преследвал?

— Има. Искам да кажа, че аз разбрах. Поне къде живее. Виждате ли, става все по-интересно. Казах ви вече, че Чарли ме покани на закуска. Тогава ми каза за мъжа, който бил отишъл при тях да иска пари, и ме помоли да му помогна да разбере къде е отседнал. Аз, естествено, се съгласих веднага. Тогава още не знаех за гонитбата.

— Казахте, че сте успели да откриете непознатия? Как го направихте? Човек лесно би се скрил по тия места — запита Конклин небрежно.

— Нищо не убягва от погледа ми, Хари — усмихна се тържествуващо Пембъртън. — Нали ви казах, че съм роден и израснал тук. Чарли ми даде описание на мъжа и колата. Обадих се на разни познати и след двайсет и четири часа го открих.

— Сигурно се е сврял някъде надалеч.

— Напротив — поклати глава Пембъртън. — Точно под носа им е. В малка къщичка. На десет минути с кола от имението. Но на много изолирано място.

— Я ми обяснете по-подробно. Не познавам още района. Близо ли е до Монтичело?

— Най-общо казано. Всъщност на север от магистралата и близо до шосе двайсет и две. Наел е къщата преди месец.

— Мили боже, а разбрахте ли как се казва?

— Том Джоунс — усмихна се доволно Пембъртън. — Явно фалшиво име.

— Е, собствениците сигурно са ви много благодарни. А този Ригс? Строителните предприемачи рядко се впускат в автомобилни ралита.

— Ригс невинаги се е занимавал със строителство.

— Така ли? — Изражението на Конклин беше непроницаемо. — Ама че работи стават при вас. И каква е неговата история?

— Колкото вие знаете, толкова и аз — сви рамене Пембъртън. — Той никога не говори за миналото си. Появи се при нас преди пет години, почна да се учи на строителство и оттогава не е мръднал оттук. Тайнствена работа. Чарли мисли, че е бивш полицай. Според мен е работил нещо специално за правителството и после са го пенсионирали. Така ми подсказва интуицията.