Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
— Разбира се, че не! — възкликна Перин. — Та аз я обичам! Защо трябва да й крещя?
Илиас взе да си мърмори под нос, въпреки че Перин можеше да чуе всяка дума, разбира се.
— Да ме изгори дано, щом иска да седне върху червена усойница, негова си работа. Като е решил човек да си сгрее ръцете, когато покривът му е пламнал, мен какво ме бърка? Животът си е негов. Ще ми благодари ли? Ами, друг път.
— Какви ги приказваш? — настоя Перин, хвана Илиас под мишницата и го дръпна до един висок чимшир, чиито бодливи листенца все още бяха почти зелени. Наоколо почти нямаше друга зеленина освен няколко ниско пълзящи храсталака. Бяха изминали по-малко от половината път надолу по хълма. — Файле не е червена усойница, нито пламнал покрив! Почакай поне да я видиш, преди да говориш за нея все едно, че я познаваш.
Илиас почеса раздразнено дългата си посивяла брада.
— Познавам ги аз салдейките, момче. Онази година не беше единственият път, когато съм бил там. Срещал съм може би само пет салдейки, които донякъде мога да нарека кротки или поне с умерен нрав. Не, усойница не е; но бас държа, че е същински леопард. И недей да ми ръмжиш, да те изгори дано! Ботушите си залагам, че ще се усмихне, ако чуе, че го казвам!
Перин отвори сърдито уста и набързо я затвори. Не беше забелязал, че ръмжи дълбоко и гърлено. Файле наистина щеше да се усмихне, ако някой я наречеше леопард.
— Не искаш да кажеш, че тя би предпочела да й крещя, нали?
— Разбира се, че би го предпочела. Почти съм сигурен. Може да се окаже шестата. Може би. Но ти ме чуй добре. Повечето жени, когато им повишиш тон, или ти се опулват, или стават на лед и докато се опомниш, започваш да спориш ядосал ли си се или не, все едно кой е раздухал въглените отначало. Глътнеш ли си обаче езика пред салдейка, все едно си й казал, че не е доста тъчно силна да застане пред тебе. Обидиш ли я така, можеш само да си благодарен, ако не ти поднесе собствения ти дроб за закуска. Тя не ти е някоя фармадинска мома да очаква мъжът да седне където тя му посочи и да скача, щом му щракне с пръсти. Тя е леопард и очаква мъжът и също да е леопард. Светлина! И аз не знам какво правя. Да даваш съвет на един мъж за жена му е най-добрият начин да ти изкормят карантиите.
Този път изръмжа Илиас. После подръпна съвсем ненужно капелата си и огледа навъсено склона, като че ли обмисляше дали няма да е най-добре отново да се скрие сред горите, а накрая ръгна пръст под носа на Перин.
— Виж какво. Винаги съм знаел, че си нещо повече от скитник и като сравних това, което ми казаха вълците, с факта, че най-случайно си тръгнал към този чешит, Пророка, си помислих, че би могъл да използваш един стар приятел, който да ти пази гърба. Разбира се, вълците не ми споменаха, че водиш тия гиздави майенски копиеносци. Нито Гаул, докато не ги видяхме. Ако искаш да остана, ще остана. Ако не, има много места по света, които още не съм видял.
— Един приятел повече никога не е излишен, Илиас. — Възможно ли беше Файле наистина да иска той да й вика? Той винаги беше смятал, че може да нарани някого, ако не внимава, и винаги се беше старал да обуздава гнева си. Думите можеха да раняват също тъй силно, както юмруците, грешните думи, думите, които никога не си мислил на сериозно, изтървани в мигове на яд. Трябваше да е невъзможно. Просто противоречеше на логиката. Никоя жена не би искала точно това от съпруга си, както и от никой мъж.
Зов на синигер накара Перин рязко да вдигне глава и ушите му се изопнаха. Дори острият му слух едва го долови, но миг по-късно трелата се повтори малко по-отблизо, и още по-отблизо. Илиас го изгледа с вдигната вежда; трябваше да е познал зова на птица от Граничните земи. Перин беше научил този сигнал от едни шиенарци — самият Масема бе един от тях — и бе научил на него хората си от Две реки.
— Имаме си гости — каза той на Илиас.
Появиха се скоро — четирима конници, идещи насам в лек галоп. Водеше ги Берелайн, която прекоси с плясък поточето, с Анура и Гален плътно зад нея и още една жена от едната й страна, наметната в светла пътна пелерина с качулка. Без да погледнат към Перин и Илиас, те възвиха покрай стана на майенците и дръпнаха юздите едва след като се озоваха пред голямата палатка с червените и бели ивици. Неколцина кайриенски слуги се затичаха да поемат юздите и да хванат стремената и Берелайн и спътниците й се озоваха в палатката още преди прахът от пристигането им да се слегне.
Общо взето, пристигането им предизвика доста бъркотия. Мъжете от Две реки се разбръмчаха, според Перин съвсем преждевременно. Неизбежната група млади глупци на Файле зачесаха глави, зяпнаха към палатката и възбудено забърбориха. Грейди и Нийлд също се загледаха през дърветата към палатката, като от време на време се навеждаха един към друг да си пошушнат нещо, въпреки че наблизо нямаше ни един човек, който да може да чуе какво си говорят.