Хорът на забравените гласове
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хорът на забравените гласове». Краткое содержание книги:
С всяко ново събитие Хари Бош се сблъсква с все по-силна съпротива от страна на полицията. На сцената отново се появяват някогашните му врагове. По пътя си към истината Бош постоянно се пита дали това следствие няма да му бъде последно. Ровенето в миналото може да лекува стари рани — а може да предизвиква и нови, още по-парещи.
— Можел ли е да пропълзи под влекача? — попита Рик.
— Възможно е — отвърна Пател. — Инстинктът за самосъхранение кара хората да вършат удивителни неща. Не мога да съм сигурен, докато не го отворя, обаче в такива случаи най-често наблюдаваме перфорация на белите дробове. Те се изпълват с кръв. Това отнема време. Може да е пропълзял под камиона, като си е мислил, че там ще е в безопасност.
„И се е удавил в собствената си кръв“, помисли Бош.
Следваше докладът на криминалиста, който се оказа брат на Рави Пател, казваше се Радж. Хари ги познаваше от предишни следствия и знаеше, че двамата са сред най-добрите.
Радж Пател описа най-важните елементи от огледа на местопрестъплението и заключи, че опитите на Маки да спаси живота си, като пропълзи под влекача, може в крайна сметка да позволят на следователите да заловят убиеца му.
— Разбирате ли, при втория удар тялото не е послужило като буфер. Имаме сблъсък на метал в метал. По канатата на влекача е останала боя, от която взехме проби. Ако откриете колата, можем да я идентифицираме със стопроцентова сигурност.
Това бе лъч в мрака, каза си Бош.
След като Пател приключи доклада си, следователите започнаха да се разотиват по задачите си. Прат искаше целия отдел да се събере в „Пасифик“ в девет часа, за да обсъдят случая.
Марсия и Джексън трябваше да претърсят дома на Маки. Това означаваше да събудят съдията, за да подпише заповедта за обиск, тъй като жертвата живееше в дома на Уилям Бъркхарт, който бе вероятен заподозрян в убийството. По времето, когато бяха смачкали Маки на магистралата, къщата се беше намирала под наблюдение и Бъркхарт трябваше да е бил там. Въпреки това можеше да е пратил някой друг да извърши убийството и се смяташе за заподозрян до доказване на противното.
Едни от първите, на които се бяха обадили Бош и Райдър, след като бяха открили Маки под влекача, бяха Кихоу и Брадшоу, двамата детективи, наблюдаващи къщата на Мариано Стрийт. Те незабавно бяха арестували Бъркхарт и жената, идентифицирана като Белинда Месиър.
Двамата в момента чакаха в Паркър Сентър и Бош и райдър получиха от Прат задача да ги разпитат.
Но когато се обърнаха, за да се изкачат по рампата към колата на Киз, Прат ги помоли да почакат. После тръгна заедно с тях и заговори така, че другите да не могат да ги чуят.
— Мисля, че няма нужда да ви казвам, че ще ни окажат натиск.
— Наясно сме — отвърна Бош.
— Не знам каква форма ще приеме проверката, обаче ми се струва, че можете със сигурност да я очаквате.
— Ще сме готови — обеща Райдър.
— Може би трябва да го обсъдите по пътя до града — посъветва ги Прат. — И се погрижете да сте на една и съща страница.
Шефът на отделението искаше да им каже да уеднаквят версиите си, така че да могат да ги представят по един и същи начин и в най-изгодната за тях светлина, даже да ги разпитат поотделно.
— Всичко ще е наред — каза Киз.
Прат погледна Бош, после се обърна към влекача.
— Знам — рече Хари. — Аз съм новобранец. Ако някой поеме вината, това ще съм аз. Няма проблем. Идеята си беше моя.
— Хари, това не е… — започна Райдър.
— Планът беше мой — прекъсна я той. — Мен ще държат отговорен.
— Е, може и да не се стигне дотам — отвърна Прат. — Колкото по-скоро приключим с това, толкова по-добре. Успехът неутрализира много неприятности. Затова предлагам Да свършим със случая до закуска.
— Готово, шефе — каза Киз.
Докато се изкачваха по рампата, Бош и Райдър мълчаха.
33
В Паркър Сентър беше пусто — тук се оживяваше едва след изгрев слънце. Бош тръгна към отдел „Грабежи и убийства“ на третия етаж, за да смени Кихоу и Брадшоу, а Райдър — към офиса на „Неприключени следствия“, за да вземе досието на Уилям Бъркхарт, което вече беше подготвила.
— Надявам се Кихоу и Брадшоу да са направили кафе — подметна Киз.
Хари излезе от фоайето с асансьорите и тръгна по коридора към двукрилата врата на ГУ. Изведнъж зад него се разнесе глас.
— Какво ви казах за регенератите?
Бош се обърна. Беше Ървинг. Нататък бяха само компютърните служби и детективът предположи, че го е чакал в коридора. Опита се да не проявява изненадата си, че Ървинг вече явно знае какво се е случило на магистралата.
— Какво правите тук?
— А, просто дойдох по-рано. Днес ни очаква велик ден.
— Нима?
— Да. И още отсега ви предупреждавам. Сутринта медиите ще знаят за тая ваша среднощна издънка. Репортерите ще научат как сте използвали Маки за примамка, само за да оставите да го убият по най-жесток начин. Ще се поинтересуват как така на един пенсиониран детектив е било позволено да се върне в управлението, за да извърши такова нещо. Но не се бойте. Тия въпроси най-вероятно ще бъдат отправени към началника на полицията, който е отговорен за всичко.