Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Много повече мога да направя там, където съм — като Амирлин. Има правила дори за Амирлинския трон. — Устните й за миг се изкривиха. Не обичаше да признава това. — Дори да го посетя не мога без разрешение на Съвета. Сега аз съм Айез Седай и съм длъжна да се подчинявам на нашите закони. — Последното излезе от устата й по-яростно, отколкото се канеше да го изрече. Беше глупав закон, но все още не бе измислила начин да го заобиколи. Освен това лицата им бяха станали толкова безизразни, че тя бе сигурна, че отвътре се кикотят невероятно. Дори и един вожд на клан не можеше да нареди на една Мъдра къде да ходи и кога.
Трите жени се спогледаха. После Амис остави чашката си на пода и каза:
— Мерана Амбри и други Айез Седай придружиха Кар-а-карн до града на дървоубийците. Няма защо да се страхуваш, че ще сбърка с нея или с която и да е от сестрите ти с нея. Ние ще се погрижим да не възникват никакви трудности между него и Айез Седай.
— Това не ми прилича много на Ранд — отвърна усъмнена Егвийн. Така. Значи Шериам се оказваше права за Мерана. Но защо тогава тя продължаваше да мълчи?
Баир я напуши смях.
— Повечето родители си имат по-големи неприятности с децата си, отколкото това, което е между Кар-а-карн и жените, дошли с Мерана Амбри.
— Стига той да не е детето — изкикоти се Егвийн, успокоена, че поне на една от тях й бе станало така смешно от нещо. Ако се съдеше по това, което те изпитваха към Айез Седай, пирони щяха да плюят, ако мислеха, че някоя Сестра печели влияние над него. От друга страна, Мерана трябваше да спечели такова, иначе по-добре да се откажеше, и то веднага. — Но Мерана трябваше да ни изпрати донесение. Не разбирам защо не го е направила. Вие сигурни ли сте, че няма някаква… — Не можа да измисли как да го довърши. Не беше възможно Ранд да е спрял Мерана да изпрати гълъб.
— Може би е изпратила някого на кон. — Амис направи лека гримаса: като всички айилци, тя смяташе ездата за нещо отблъскващо. Краката на човек му стигаха. — Не е взела със себе си птиците, които използват влагоземците.
— Глупаво от нейна страна — измърмори Егвийн. Сънищата на Мерана щяха да са защитени, така че нямаше смисъл да се опитва да поговори с нея в тях. Дори да можеше да ги открие. Светлина, колко неприятно беше всичко! Тя се наведе и каза напрегнато: — Амис, обещай ми, че няма да се опитвате да му пречите да говори с нея и че няма да я ядосате толкова, че да направи нещо глупаво. — А бяха напълно способни на това. Умението си да накарат една Айез Седай да настръхне го бяха усъвършенствали до степен на Талант. — Тя просто трябва да го убеди, че не желаем да му навредим. Сигурна съм, че Елайда крие нещо гадно, но ние — не. — За това сама щеше да се погрижи, ако някоя друга имаше по-различни намерения. Все някак щеше да успее. — Обещаваш ли ми?
Трите си размениха неразгадаеми погледи. Не можеше да им хареса идеята да позволят на една Сестра да се доближи до Ранд, определено не и без да й пречат. Несъмнено една от тях щеше да бъде определена да присъства навсякъде, където е Мерана, но това тя щеше да го преживее, стига да не и пречеха твърде много.
— Обещавам ти, Егвийн ал-Вийр — отвърна най-сетне Амис с глас, равен като дялан камък.
Навярно се бе обидила от това, че на Егвийн й се беше наложило да се моли, но Егвийн се почувства сякаш някаква тежест бе паднала от плещите й. Две тежести. Ранд и Мерана не се бяха стиснали за гърлата и Мерана щеше да получи шанс да свърши това, за което беше изпратена.
— Знам, че получих от вас нелустросаната истина, Амис. Нямам думи да изразя колко се радвам, че го чувам. Ако имаше нещо нередно между Ранд и Мерана… Благодаря ви.
Стресна се и примигна. За един миг Амис се оказа облечена в кадин-сор. При това направи някакъв едва доловим жест, нещо от ръчния говор на Девите може би. Нито Баир, нито Мелайне показаха с нещо, че са забелязали това. На Амис навярно й се искаше да не е тук, да е по-далече от възела, в който Ранд бе стегнал живота на всички. За една сънебродница бе срамно да изгуби контрол над себе си в Тел-айеран-риод дори за миг. При айилците срамът нараняваше човек много повече от физическа болка, но трябваше да има свидетели, за да бъде наистина срам. Ако никой не го видеше или ако онези, които го видеха, се престореха, че изобщо не се е случило нищо, проблем нямаше. Странен народ, но тя самата определено не искаше да посрамва Амис. Запази изражението си спокойно и продължи все едно че не се беше случило нищо.
— Трябва да ви помоля за една услуга. Много важна услуга. Не казвайте на Ранд — и на никого — за мен. За това, имам предвид. — Тя повдигна крайчеца на шарфа си. Лицата им станаха толкова невъзмутими, че пред тях една Айез Седай щеше да изглежда побесняла. Каменни да ги наречеш, не стигаше. — Нямам предвид лъжа — добави тя припряно. Според джи-е-тох да помолиш някого да излъже беше почти като да излъжеш сам. — Просто не го споменавайте. Той вече изпрати едного да ме „спасява“. — „Леле, колко ще побеснее, ако разбере, че съм разкарала Мат към Ебу Дар с Нинив и Елейн“ — помисли си тя. Трябваше обаче да го направи. — Нямам нужда да ме спасяват и не го искам, но той си въобразява, че знае повече от всички. Боя се, че може да тръгне сам да ме търси. — Което я плашеше още повече че може да се появи сам в стана, бесен, с триста Айез Седай около него! Или че може да се появи с част от неговите Аша’ман! И в двата случая — пълен погром.