Древноиндийската култура
- Автор: Чолаков Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Древноиндийската култура». Краткое содержание книги:
От лингвистите в докласическия период на езика най-видно място заема Яска. Повечето учени приемат, че е живял около 700 г. пр.н.е., тъй като се позовава на Ригведа и придружаващата я Пада-пата, на Брахмапите и на Ведангите. Яска отдава особено значение на граматиката, разглеждайки етимологията като допълнение към нея. Познава литературата на различните школи, посветена на фонетиката и граматиката, а неговите съчинения са свързани научно с работите на малко по-ранни автори като Гаргя и Шакатаяна и с фонетичните наблюдения на паришадите (събрания на различни школи). От съвременните на него школи той привежда възгледите на граматиците, по-младите и старите ритуалисти и други, а на етимолозите се позовава многократно. Така Яска обобщава плодовете от труда на дълга редица учители в областта на ведическата интерпретация. Трудът, с който е известен, е Нирукта (етимология) — книга в дванадесет глави, написана като коментар върху традиционен списък на ведически думи.
Класическият санскрит е свързан с името на Панини, автор на Аштадхяйи, което означава работа в осем глави. Индийската традиция го смята за „най-ярката звезда на интелектуалния небосклон на Древна Индия“ и твърди, че рядко влиянието на една личност е достигало толкова далече във формирането на езика на една страна. Цялата огромна литература на класическия санскрит е изградена върху лингвистичните стандарти, въведени от Панини. Неговата методология, логика и целият апарат на мислене са формирали в продължение на двадесет и пет века езиковата култура на авторите, пишещите на санскрит. Смята се, че граматиката на Панини превъзхожда всичко, което е създадено от отделни автори в света в тази област, с всеобхватността на изследване на корените на езика и формирането на думите, с прецизността на израза и най-вече със забележителната изобретателност в използуването на определена терминология и с обхващане на цялата езикова проблематика във възможно най-кратка форма. Важно за нашия предмет е обаче да се отбележи, че Панини е връхната точка на едно забележително развитие на езиковата наука преди него, до V в. пр.н.е., и неговият труд обхваща както ведическата, така и граматиката на класическия санскрит.
Независимо от големите научни достижения на Панини езиковата наука не застива на този етап и следващите векове бележат по-нататъшното й развитие. Езиковите явления се разглеждат в трудове с характер на афоризми към сутрите на Панини. Най-забележителни имена са Качаяна, Патанджали и Бхартрихари, а езиковите школи през древността и средновековието — многобройни.
Индия има своите постижения и в други области на науката и ако древният свят разполагаше с по-късните възможности за комуникация, би приел много от индийските открития, вместо да изминава отново пътя към тях.
Още от времето на Ведите химията била помощна наука към медицината. Изненадващо голям е приносът на химиците към последната. Древните текстове изобилствуват от информация за филтриране, разтваряне, кристализация, дестилиране, сублимиране. Те съдържат сведения за всички субстанции, известни днес като оксиди на медта, желязото, цинка, а също и за тези, известни като сулфати. Боравят с амалгама на златото, оловно белило, бои от голямо разнообразие на растителни продукти. Индийските учени познават електролизата — разлагането на вещества с електрически ток.
За достиженията на металургията свидетелствуват многобройни писмени данни и особено нагледно неръждаемата желязна колона от IV в., издигаща се днес в Делхи, висока около 7 м. и тежка 9 т., както и две други подобни в Дхар и Маунт Абу.
Интерес представлява индийската наука за скъпоценните камъни. Познати от най-ранни времена, през периода на епоса камъните били разглеждани като най-ценната част от богатството на царете. Тогава те още не били използувани с оглед на тяхната предполагаема окултна сила. Впоследствие започнали да ги носят, за да отклоняват неблагоприятните влияния, за подпомагане лечението на болести, за придобиване на богатство, здраве и щастие. Въпросната наука разглежда различните видове камъни и качествата, които те притежават, кога, как и кои от кого следва да се носят. Тази наука се свърза с името на древния мъдрец Агастя, но с време са натрупани голям брой книги и от други автори.