Древноиндийската култура

От лингвистите в докласическия период на езика най-видно място заема Яска. Повечето учени приемат, че е живял около 700 г. пр.н.е., тъй като се позовава на Ригведа и придружаващата я Пада-пата, на Брахмапите и на Ведангите. Яска отдава особено значение на граматиката, разглеждайки етимологията като допълнение към нея. Познава литературата на различните школи, посветена на фонетиката и граматиката, а неговите съчинения са свързани научно с работите на малко по-ранни автори като Гаргя и Шакатаяна и с фонетичните наблюдения на паришадите (събрания на различни школи). От съвременните на него школи той привежда възгледите на граматиците, по-младите и старите ритуалисти и други, а на етимолозите се позовава многократно. Така Яска обобщава плодовете от труда на дълга редица учители в областта на ведическата интерпретация. Трудът, с който е известен, е Нирукта (етимология) — книга в дванадесет глави, написана като коментар върху традиционен списък на ведически думи.

Класическият санскрит е свързан с името на Панини, автор на Аштадхяйи, което означава работа в осем глави. Индийската традиция го смята за „най-ярката звезда на интелектуалния небосклон на Древна Индия“ и твърди, че рядко влиянието на една личност е достигало толкова далече във формирането на езика на една страна. Цялата огромна литература на класическия санскрит е изградена върху лингвистичните стандарти, въведени от Панини. Неговата методология, логика и целият апарат на мислене са формирали в продължение на двадесет и пет века езиковата култура на авторите, пишещите на санскрит. Смята се, че граматиката на Панини превъзхожда всичко, което е създадено от отделни автори в света в тази област, с всеобхватността на изследване на корените на езика и формирането на думите, с прецизността на израза и най-вече със забележителната изобретателност в използуването на определена терминология и с обхващане на цялата езикова проблематика във възможно най-кратка форма. Важно за нашия предмет е обаче да се отбележи, че Панини е връхната точка на едно забележително развитие на езиковата наука преди него, до V в. пр.н.е., и неговият труд обхваща както ведическата, така и граматиката на класическия санскрит.