Вълчият талисман
- Автор: Гиър У. Майкъл, Гиър Катлийн О’Нийл
- Серия: the first north americans #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Живко Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчият талисман». Краткое содержание книги:
Тиха вода усети как стомахът го присвива, когато впери поглед в суровите му очи. Кой ли бе този могъщ воин? Беше тъй широкоплещест, че сякаш можеше да преобърне цяла планина.
Изведнъж осъзна напълно думите на мъжа: Бяла пепел го бе нарекла свой съпруг! Тиха вода наклони глава. Кой знае защо тази мисъл изобщо не му бе минала през ума. Усети някакво доволство, произнасяйки:
— Да, тя ми е съпруга.
Широкоплещестият воин го изгледа, сякаш виждаше пред себе си плесенясал бизонски бут, и го запита завалено:
— Че какво е видяла в такъв грозен човек като тебе? Имаш само една ръка.
Тиха вода се изпъна гордо. Проклятие, какво му влизаше това в работата?
— Аз съм Пазителят на Вълчия Талисман. И съм закрилник на Съногадателката. — В изблик на вдъхновение, добави: — Ако имаш други въпроси, по-добре ги задай на Силата.
Суровите очи на воина се присвиха, докато се првърнаха в тесни цепки.
— Аз никога не разпитвам Силата. — Извъртя се и последва останалите, отправящи се към една голяма палатка. Покривалата и бяха навити нагоре за проветрение. В средата на лагера стърчаха самотни и осиротели глинените колиби на клана Маслодайно дърво.
Тиха вода заподтичва отзад и запита воина:
— Къде си научил езика на Земните хора? Добре го говориш.
Мускулестият воин се изсмя; в смеха му имаше всичко друго освен дружелюбие.
— Чудиш се защо някой пита какво е видяла Бяла пепел в теб? Аз имам това право, Земни човече. Научих езика на Земните хора от нея. Тя ми е дъщеря.
Той спря и се вторачи в него:
— Ти си Пелинов дух?
Воинът кръстоса ръце и мускулите му се издуха. Той огледа Тиха вода със святкащите си очи.
— Да, аз съм Пелинов дух.
— Когато ни остане време, искам да поговоря с теб. Бяла пепел ми е разказвала много хубави неща за теб и Ярка луна.
Враждебният поглед на Пелинов дух поомекна. Той примигна и сведе очи.
— Може би по-късно, като седнем край огъня да вечеряме.
— Тиха вода? — повика го Бяла пепел. — Ела, седни до мен.
Той кимна почтително на Пелинов дух и тръгна напред.
— Защо си дошла тук? — запита Черна луна, след като и последният от осмината водачи се бе настанил в палатката. Целият клан се бе скупчил отвън до подпорните пръти, напрягайки слух да чуе всяка дума. Въпреки горещината на обедното слънце хората се бяха притиснали един до друг, а някои бяха сложили върху главите си кожени парчета, за да им пазят сянка.
Бяла пепел огледа палатката. Кожите бяха обработени с дим, докато станат тъмнокафяви. От южната страна бяха сложени постелите, а до тях имаше редица кожени мехове за готвене и каменни сечива. Изпод навитите покривала на палатката виждаше скупчилите се хора, чакащи с нетърпение отговора и. Дори и жежкият въздух бе притихнал.
Тя седеше с кръстосани крака, изправен гръб и сгънати ръце. Тиха вода седеше до нея, наблюдавайки внимателно всичко с широко отворени очи. Вързопът с Вълчия Талисман лежеше в скута му. Младата жена каза:
— Дойдох, за да сътворя ново бъдеще.
Черна луна наклони глава:
— Ново бъдеще? На нас не ни трябва ново бъдеще.
Челото и се набръчка.
— Вие просто не разбирате какво става. Всичко се разпада. Слънчевите хора са променили Спиралата.
— А каква е тази Спирала? — Черна луна вдигна поглед към жена си Отстъпва място. Тя сви рамене.
— Тя представлява живота. Всичко онова, което съществува и същевременно не съществува — отвърна Бяла пепел.
Черна луна се размърда неспокойно.
— Душата ти отлита ли до Лагера на мъртвите? Можеш ли да го правиш? Да призовеш Гръмовната птица?
Споменът за полета се надигна в дъното на съзнанието и.
— Летяла съм, слята в едно с Гръмовната птица. Тя е Първият човек и Вълчият съногадател. Ето на това дойдох да ви науча. Жената, която представляваше Бяла пепел, умря в реката на Сивия елен. Този мъж Тиха вода ме изтегли от ледените талази. Заедно тръгнахме да намерим Вълчия Талисман. Тиха вода се би с Човека с летяща душа на Строшените камъни Храбър мъж и после избягахме. Високо в Страничните планини Лечителят на Земните хора — Пеещите камъни — ме научи как да Сънувам. Вълчият Талисман ми показа пътя към Върховното цяло. С помощта на Съня трябва да се преборя с Храбър мъж, когато той дойде тук.
— Строшените камъни идват насам? — запита Черна луна. — Той стрелна с поглед Охлюва черупка. Воинът поклати уплашено глава.
— Да, идват — отвърна тя. — Ще бъдат тук след два дни. — Вдигна и двете си ръце и добави: — Ако не победя Храбър мъж, Сънят на Първия човек ще загине. Хармонията ще бъде безвъзвратно изгубена. Кланът Черни острия ще бъде избит. Храбър мъж ще намери Вълчия Талисман и ще промени Спиралата. Ще пленява животните в клетки, ще осакатява земята… аз трябва да сътворя новото бъдеще.