Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
Като каза това, Скарт отиде при масата, на която лежеше шлемът му, и измъкна от пазвата си ръкавицата на Мериън Уейд — тази, която тя наистина беше загубила, и я прикрепи с една панделка на върха на шлема си — точно под перата.
— Това ще бъде нещо, за което да си размишлява, докато е в тъмницата! Нещичко, с което да си запълва времето, когато е буден, и което да сънува, когато спи! Ха! Ха! Сладко ще бъде това отмъщение — достойно за изкуството на един инквизитор!
Шум от стъпки в коридора сложи край на неговия монолог.
— Тридесет въоръжени, капитане, готови за път — гласеше съобщението на подчинения му.
— А аз съм готов да ги поведа — отговори началникът му, като нахлупи шлема си и тръгна към коридора. — Тридесет са повече, отколкото ни трябват, но все пак по-добре е да сме сигурни. Не искаме лисицата да се измъкне от дупката си, а това може да стане, ако не я оградим. Май че ще го пипнем по бели гащи в този час. Ха! Ха! Ха! Колко смешен ще изглежда нашият кавалер с нощна шапчица! Нали, Стъбс?
— Да, ей богу!
И развеселен от това, Скарт, следван от своя подчинен, тръгна леко по коридора към двора, където тридесет конници, въоръжени от глава до пети, всеки до своя кон, очакваха заповед да се метнат на седлата.
След две секунди заповедта „Възседни!“ бе дадена, но не с рог, а устно, и то доста тихо. И така с капитана и с корнета начело взводът — двама по двама — се проточи през арковидната врата, упъти се към голямата порта, която излизаше на Оксфордския път и пое към Биконсфийлд.
През този същия вход двамата офицери бяха дошли преди малко. Те забелязаха по земята, мокра от падналия дъжд, отпечатъци от подковите на техните коне. А видяха и следата от трети кон, който бе вървял по същия път към къщата.
Намериха вратата затворена. Бяха я оставили отворена. Някой по-малко небрежен беше влязъл в парка след тях.
— Нашият хазаин се е върнал жив и здрав! — прошепна Скарт на своя подчинен. — Толкоз по-добре — допълни той с многозначителна усмивка. — Него аз не желая да заловя… поне не още сега. И изобщо не ми трябва, ако мога да пленя дъщеря му. Но ако не успея, тогава, тогава — страхувам се, че сър Мармадюк ще трябва да приеме гостоприемството на Негово величество и да прекара известно време под покрива на онова кралско здание, което се намира на изток от Чийп, удостоено сега с присъствието на толкова изтъкнати благородници. Ха! Ха! Ха!
След като намекна по този шеговит начин за Тауър, той премина през вратата на парка и начело на конниците продължи бързо, но тихо по кралския път.
Бляскащата фаланга отмина и се изви по пътя като отровна змия, тръгнала да върши зло. Тропотът на конете и подрънкването на шпорите и ризниците бяха единствените звуци, които нарушаваха утринната тишина и възвестяваха, че минават въоръжени конници.
Глава XXXVII. Ориол подозира
Скоро след като шпионите напуснаха Стоун Дийн, съзаклятниците излязоха от къщата, качиха се на конете си и заминаха. Те си отидоха така, както бяха пристигнали — мълчаливо, един по един или на малки групички. Като излязоха от портала на парка, всички поеха в различни посоки. Пет-шест души останаха след другите, но преди зората да освети лицата им, те също се бяха сбогували със Стоун Дийн и сега се намираха далеч от това усамотено място.
Когато и последните гости си отидоха, двама от мнимите коняри, от които вече нямаше нужда, също си тръгнаха. В старата къща останаха само трима души — стопанинът, неговият слуга — индианецът, и Грегъри Гарт.
От тях само последният предаде душата си в прегръдките на съня.
Като видя, че услугите му като помощник в конюшнята вече не са необходими, бившият разбойник, който нямаше друго място, дето да почине, изтегна умореното си тяло върху буковата пейка; както и друг път, той я притегли по-близо до кухненския огън. Пет минути след това не само голямата кухня, но и съседният килер, пералнята и близките коридори се огласяха от хъркането му.
Холтспър беше все още в библиотеката, дето се състоя събранието. Седнал пред една писалищна маса с перо в ръка, той се занимаваше с изготвянето на някакъв много важен документ.
Ориол беше единственият от домакинството, който изглежда не беше зает — нито спеше, нито вършеше нещо.
Той не беше в къщата, но не беше и вън от нея, а и на двете места по малко — стоеше на прага, върху най-горното стъпало на главния вход, чиято врата все още бе отворена.