Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
Корнетът имаше достатъчно време, за да изпълни тези заповеди, и като знаеше колко е необходимо да се подчини на началника си, Стъбс веднага се зае с изпълнението на заповедта.
Хората бяха събудени един по един, с голяма предпазливост, както гласеше заповедта. Конете бяха оседлани мълчаливо. Взвод от тридесет кирасири, въоръжени от глава до пети, готови да възседнат, стоеше в църковния двор, когато първите светли лъчи — предвестници на зората — се появиха на източния хоризонт.
В това време Скарт, изтегнат върху леглото, оформяше своя план. Той не се страхуваше от неуспех. Едва ли бе възможно врагът му да се изплъзне. Той тъй ловко бе организирал целия, си шпионаж, че Хенри Холтспър не би могъл да подозира какво се бе случило.
Скарт беше опознал Уолфорд достатъчно добре, за да знае, че този предател ще остане верен на своята ревност и отмъщение. Нямаше опасност дърварят да предупреди Холтспър, а кой друг би могъл да стори това? Никой.
Арестуването щеше да бъде просто и лесно. Необходимо беше само да се огради къщата, да се затворят всички изходи и да се залови конспираторът по всяка вероятност в леглото му. След това Тауър, после Стар Чамбър… А Скарт знаеше достатъчно за този инквизиционен съд и беше сигурен, че издадената присъда завинаги ще отърве не само Уолфорд, а и него от омразния съперник. Това ще спаси и краля от един опасен неприятел, макар че от всички мотиви, които подтикваха Скарт към действие, този беше най-незначителният.
Омразата му към Холтспър, макар изникнала бързо и отскоро, беше така дълбока, като че съществуваше от години. Да бъде победен пред очите на тълпата, свален от коня си, принуден да извика „искам пощада“ — той, Ричард Скарт, капитан на кралските кирасири, един истински кавалер, известен шампион на дуел, — само това беше достатъчно, за да го изпълни с непримирима омраза към тържествуващия му съперник. Но да преживее това унижение в присъствието на благородни дами — пред очите на жената, която обичаше с дива, страстна любов, нещо по-лошо — жената, която той имаше основание да вярва, че обича неговия противник, — всичко това бе огорчило сърцето му повече, отколкото всяка обикновена омраза и беше изпълнило гърдите му с диво желание за отмъщение, по-силно от обикновеното.
Той обмисляше плана, докато лежеше. Действията му след това, както и промълвените думи, доказаха, че е успял да изнамери добър план за отмъщение.
— Кълна се в небето! — извика той, като скочи на крака и тръгна из стаята с големи, нервни крачки. — Сладко ще бъде това отмъщение! Тя ще го види в часа на неговото унижение! С оскубани пера ще се появи той под нейния прозорец, пред аристократичния й поглед — пленник, безпомощен, подгонен и унижен. Ха! Ха! Ха!
Ликуващият му смях показа какво удоволствие изпитва той от зрелището, което въображението му рисуваше.
— Дали да носи бялата ръкавица на шапката си? — продължи Скарт и се замисли над новия начин за унижение на своя противник. — В тази висша подигравка има нещо прекрасно. Не. По-добре не — той ще изглежда по-смешен с гола глава — като престъпник! Ха! Ха! Ха!
И той отново даде воля на необуздания си тържествуващ смях, та стаята закънтя от него.
— Бога ми! — възкликна той след кратко мълчание, през време на което сянка на съмнение пробягна по лицето му, — Ако тя му се усмихне в този час, тогава тържеството ми ще се превърне в скръб! О! С нейната усмивка той ще бъде по-щастлив от мене. — Аха! — извика той след нова пауза, през която изглежда му беше хрумнали някаква мисъл, която го разведри. — Аха! Сега го измислих. Тя няма да се усмихне. Аз ще се погрижа за това. Господи! Каква прекрасна мисъл! Той ще се яви пред нея не гологлав, а с шапка — украсена с букет цветя! Чакай да видя! Какви бяха цветята, които момичето му даде? Червени, ако си спомням добре — макове или нещо подобно. Но това не е важно — важен е цветът. Отдалеч Мериън едва ли е забелязала какви са. Трябва да бъдат и малко поувехнали — като че са пазени от деня на празненството. Тя никога няма да схване измамата. Ако се усмихне, след като види цветята, тогава ще разбера, че между тях няма нищо. Всичко бих дал само да я видя, че се усмихва! Да я видя да прави това, което само преди миг мислех, че ще ме изпълни със скръб! Ха! — възкликна той отново с още по-тържествуващ глас. — Нова прекрасна мисъл! Умът ми, толкова тъп през нощта, се изостря, щом наближи денят. Както обикновено казва нашата кралица, „une pensee magnifique57!“ Това ще бъде добър удар за Холтспър. Ако я обича — а кой може да се съмнява в това, — тогава неговото сърце ще се измъчи така, както той измъчи моето. Ха! Ха! Дясната ръкавица ще възтържествува над лявата!
57
Une pensee magnifique (фр.) — прекрасна мисъл. Б. пр.