Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
Той почти привършваше работата си, когато индианецът влезе и го прекъсна.
— Какво има, Ориол? — попита Холтспър изненадан, като вдигна поглед от книжата си и забеляза развълнуваното лице на своя прислужник. — Случило ли се е нещо? Изглеждаш така, като че е станало нещо нередно. Надявам се, че не сте се скарали с Гарт за бакшишите?
Индианецът направи отрицателен знак на това обвинение, което знаеше, че е казано само на шега.
— Няма нищо особено с Гарт, така ли? Какво има тогава, храбрецо мой?
На този въпрос Ориол отговори, като вдигна единия си крак с ходилото нагоре и в същото време погледна към земята с гневно възклицание.
— Ха! — каза Холтспър, който разбираше тези знаци така лесно, като че бяха написани на хартия. — Следи от враг?
Ориол изправи три пръста отвесно към тавана на стаята.
— Трима, а не един! И то трима мъже! Е, може би с тях ще се справим по-лесно, отколкото с три жени.
След тази полушеговита забележка кавалерът като че за миг се отдаде на мисли, които не бяха свързани с новината, донесена от неговия прислужник.
— Какво има, Ориол? Какво си видял? — попита той, връщайки се към това, което индианецът му бе съобщил.
Ориол отговори, като направи знак на господаря си да го последва, а в същото време се извъртя на пети и тръгна навън от стаята, после през външната врата и край лявото крило на къщата. След него вървяха Холтспър и Грегъри Гарт; и тримата започнаха да изследват следите.
Пак ги проследиха до страничната врата; следите вървяха в обратна посока.
Нямаше съмнение, че двама от тия, които са ги оставили, са излезли оттам. Третият, който е бил с подкованите обуща, ги е посрещнал, когато са излезли, и после е тръгнал с тях до фасадата, дето следите се губеха между конските отпечатъци.
Никакви следи не водеха към страничния вход. Но тъй като нямаше друг начин да се влезе в тази задна стая освен през стъклената врата, а тя положително не беше отваряна, ставаше ясно, че двамата, които са излезли от страничния коридор, трябва и да са влезли оттам.
Това, че нямаше отпечатъци, които да водят нататък, означаваше нещо друго. То доказваше, че хората, които се бяха натрапили по такъв начин, са влезли вътре преди дъждовната буря и са си отишли чак когато тя е спряла. С други думи, двама души са стояли в тази стая през повечето, ако не през цялото време, докато е траяло събранието.
Другите знаци, посочени от индианеца — следите по праха на пода и разчистените паяжини по стъклото, — не оставяха никакво съмнение относно целта на шпионите, които са присъствували в необитаваната стая. Шпиони, положително!
Лицето на Холтспър се помрачи, когато се убеди в това.
Подкованите обуща показваха кой е изменникът, който ги е завел вътре. Много подобни следи имаше и от другата страна на къщата, водещи към конюшнята. Ориол лесно позна следите, оставени от Уил Уолфорд.
— Това вече съвсем затвърдява подозренията ми в този нехранимайко — каза Холтспър, като се връщаше към къщата с помрачено чело.
— Дявол да го вземе, мръсника му с мръсник! — извика бившият разбойник. — Той ще отговаря за всичките си мръсотии. Така ще бъде, иначе да не се казвам Грегъри Гарт.
Когато се върна в библиотеката, Холтспър не седна, а започна да се разхожда из стаята с бързи, възбудени стъпки.
Това, което се бе случило, го накара да се замисли сериозно. Присъствували са шпиони — нямаше никакво съмнение — и фактът беше много важен. Отнасяше се не само до неговата безопасност, но и до безопасността па много други — благородници с титла и положение в графството, както и неколцина членове на парламента от други графства, между които Пим, Холис, Хейзлъриг, Хенри Мартин и младия сър Хари Вейн.
Шпионите сигурно са видели и сър Мармадюк Уейд.
По отношение на последния Хенри Холтспър изпитваше особена тревога. По негова покана сър Мармадюк бе дошъл на събранието и Холтспър знаеше, че сега рицарят ще бъде безвъзвратно изложен дори на опасността да загуби живота си.
Този, който е бил в стаята, не само е чул какво се е говорило, но е видял и всеки един от говорителите — накратко, видял е всички присъствуващи, и то при осветление, което позволяваше да бъдат разпознати.
Не беше нужно да се мисли много, за да се разбере кой е бил главният шпионин. Известието, което Гарт беше взел от кралския пратеник, помагаше всичко да се разбере лесно; в стаята е бил Ричард Скарт — лично той или някой негов човек.
Всичко това премина през ума на патриота-конспиратор с болезнена яснота.
Но за нещастие съвсем не му беше ясно как трябва да действува и за известно време той стоеше и се чудеше какво да прави.
С такива доказателства, каквито Скарт имаше против него, Холтспър чувствуваше, че го заплашва опасност — опасност не само да загуби свободата си, но и живота си.