Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
Но не беше така. Това, което видя да се отдръпва от прозореца, беше наистина фигура, а не измислица — фигурата на Мериън Уейд, която се беше появила там неведнъж след неговото тръгване.
Лампата, загасена тъй навреме, не бе запалвана отново. Братовчедките пипнешком в тъмнината си бяха легнали.
Какво друго можеха да сторят? Ако това, което видяха, предвещаваше нещастие за някого, каква сила имаха те да го спрат?
Ако знаеше, че опасност заплашва човека, който беше главната причина за нейната тревога, Мериън Уейд нямаше да може да заспи спокойно.
И тя наистина не заспа. Възможно е среднощната разходка на, кирасирския капитан и неговия корнет да не означаваше нищо сериозно, но предчувствие вече тревожеше Мериън и тя не можеше да не мисли, че разходката значи нещо лошо.
Късно беше за забавления или за любовни срещи, особено в тази селска околност, където всички — дори и злодеите, отдавна спяха.
Повече от час братовчедките лежаха една до друга и разговаряха за тъй неочакваното събитие. Те си довериха и много интимни неща, но доста от това, което имаха да си кажат, остана неизказано, защото мислите им се отвлякоха от новото обстоятелство.
И двете бяха объркани, неспособни да открият причината на тайнственото заминаване на Скарт и неговия корнет.
След повече от час, прекаран в догадки и предположения, те бяха толкова далеч от истината, колкото в началото, когато започнаха да разговарят по въпроса.
Най-после Лора, по-малко заинтересувана от събитието и последствията от него, отпусна спокойно глава върху възглавницата и потъна в сън, за да сънува без съмнение Уолтър.
За Мериън не съществуваше подобна утеха. Тази нощ за нея нямаше да има почивка — образът на Хенри Холтспър витаеше в сърцето й и гърдите й бяха изпълнени със смътна тревога за неговата безопасност.
Тя не се опита да заспи. Не остана дори в леглото, а се измъкна тихо от спящата си братовчедка, приближи се пак до прозореца и се загледа навън.
След като няколко пъти отиде и се върна, тя най-после остана в сводестия прозорец и там, притаена и закрита от копринените завеси, стоя цели часове, вслушвайки се трепетно във всеки шум и в дъжда, който плискаше тежко върху покрива, терасата и дърветата; тя наблюдаваше отблясъците на светкавиците и напрягаше поглед, когато те осветяваха тъмния свод между кестените от двете страни на алеята, по която трябваше да се върнат нощните пътници.
Бдението и не остана невъзнаградено. Те се върнаха най-после така, както бяха тръгнали — двамата — Скарт и Стъбс сами.
— Слава богу! — промълви Мериън, когато забеляза двете фигури, които се връщаха по алеята, и видя, че са сами. — Слава богу! Задачата им, каквато и да е била, е свършена. Надявам се, че не се е отнасяла до него!
Тя държеше завесата така, че да я закрива, и остана на прозореца, докато конниците стигнаха до къщата. Но в тъмнината вън, все още непрогледна, освен когато проблясваше светкавица, не се виждаше нищо и тя разбра само по звука от конските копита, че вървят под нейния прозорец към задната част на къщата и влизат в двора, чиято тежка врата се затвори зад тях.
Тогава, едва тогава тя реши да се подчини на бога на съня, могъщ като самата любов; легна внимателно до Лора и се отдаде на радостите на съня — може би не толкова невинен като съня на нейната братовчедка, но дълбок като него.
Скарт не подозираше, че снежнобялото видение, което така внезапно изчезна от погледа му, беше фигурата на прекрасната жена, чаровно уплела сърцето му. Ако подозираше това, едва ли би се прибрал в спалнята си. Но той си легна с огорчена душа и от устните му вместо молитва, се изтръгна отвратителна клетва. Той само повтори клетвата, замислена отдавна — да спечели Мериън Уейд, да я спечели и да се ожени за нея с честни или нечестни средства.
Скарт си легна, но нямаше намерение да спи.
С такъв възбуден ум той не можеше да си почине. Нито пък желаеше това. Той дори не се беше съблякъл. Причината, поради която се изтегна на леглото, беше да може по-добре да съсредоточи мислите си върху злодейския си план.
Докато се връщаше, Скарт вече бе набелязал плана, по който да действува незабавно. В главни черти той включваше арестуването на Хенри Холтспър и изпращането му с охрана в лондонския Тауър. Сега умът му бе зает само с подробностите на този предварителен план.
Преди да се раздели с подчинения си, той нареди тридесет от войниците да бъдат готови да се метнат на конете малко преди разсъмване. Заповедта бе придружена с предупреждение: хората да станат от сън тихо, за да не нарушат спокойствието в къщата; да възседнат без обикновения сигнал, даден с рог — с една дума, да бъдат готови за път колкото може по-предпазливо и по-тихо.