Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
Гарт вече отиваше към страничната врата, в която Ориол крадливо се беше промъкнал, когато го видя, че излиза.
Тъй като индианецът се връщаше по същия предпазлив начин, по който беше отишъл — с приведено тяло и очи, впити в пътеката, Гарт също погледна към земята.
Макар че той не би могъл да се сравнява с американеца по четене на „знаци“ по небето или по земята, все пак бившият разбойник не беше съвсем неопитен в разчитане на следи.
Отдавна, уви, твърде отдавна, това беше част от неговата особена професия и опитът на разбойника му помогна сега да схване, че с това се занимаваше Ориол в момента.
Той видя следите от стъпки, които индианецът проследяваше — не вече както преди, в обратна посока, а в посоката, в която са вървели тези, които са ги оставили. Изведнъж нова мисъл озари бившия разбойник. Той вече не подозираше, че индианецът е шпионин — напротив, разбра, че той проследява някой или някои, които много повече заслужават подобно подозрение. Той си спомни някои случки, станали през нощта, някои странни думи и действия, които издаваха Уолфорд. Гарт беше забелязал отсъствието му в един определен момент, беше забелязал, че Уолфррд изведе два коня от конюшнята — първите, които бяха изведени — и че беше убедил Денси и него да не му помагат.
Тогава Гарт си бе помислил, че Уолфорд е подбуден от желанието сам да прибере бакшиша, но сега, като гледаше следите, които Ориол изследваше, през ума му мина нова мисъл — подозрение, че през тази изпълнена със събития нощ предателство е дебнело около Стоун Дийн.
Развълнуван, бившият разбойник се приближи до индианеца и със знаци се опита да му каже за какво се бе сетил, както и да научи това, до което червенокожият вече се беше добрал чрез неговите по-сигурни начини на разсъждение.
Но за жалост Грегъри Гарт не умееше да говори със знаци. Неговите гримаси и жестове будеха смях, вместо да изразят мисълта му, и индианецът след напразни усилия да го разбере отговори с недоумяващо поклащане на главата.
Отминавайки безшумно, той изкачи стъпалата и побърза към стаята, в която щеше да води по-разбираем разговор със своя господар.
Глава XXXVIII. По следите
След като се раздели със своите другари-конспиратори — по-правилно би било да ги наречем патриоти, — Холтспър, както вече казахме, прекара останалата част от нощта пред своята писалищна маса.
Той употреби времето, за да изпълни една задача, възложена му от неговите приятели Пим и Хемпдън, с които, и с още неколцина, има тайно заседание след часовете, определени за по-обща работа на събранието. Задачата се състоеше в това, да напише мотивите на смъртната присъда за държавна измяна на Томас Уентуърт, граф Страфорд.
Това задължение Холтспър можеше да изпълни с целия плам на фанатичния ентусиазъм, който бликаше от дълбокото му възмущение от този страшен злосторник.
Убеден противник на кралете, Холтспър тържествуваше. Републиканските му чувства, изразени пред събранието, което току-що се разтури, така високо одобрени от тези, които ги изслушаха, не можеха да не отекнат във всяко английско сърце; патриотът чувствуваше, че наближава времето, когато подобни чувства не би трябвало да се изразяват само на тайни съвещания, а да се заявяват смело и открито от народната трибуна.
Още веднъж кралят беше заставен да свика своята „Камара“58. Парламентът трябваше да се избере след няколко дни — този прочут парламент, известен след това под името „Дългият парламент“. От изборните сведения, които беше получил, Холтспър знаеше какви са повечето от държавниците, които щяха да участвуват в него. Начело с хора като Пим и Хемпдън, като Холс, Хейзлъриг, Вейн, Мартин, Кромуел и още множество известни патриоти, които щяха да участвуват в заседанията, би било странно, ако не можеше да се направи нещо, за да се спре приливът на потисничество, който толкова отдавна заливаше, страната и потопяваше под позорните си вълни всяка проява на свобода в Англия.
Ръководен от подобни мисли, Хенри Холтспър пристъпи към възложената му задача.
Повече от час той беше зает с изпълнението й, прекъсвайки само за миг, и то когато ласкавите любовни мисли се промъкваха в душата му и пропъдиха тежките мисли за държавата и войната, които напоследък запълваха живота му.
58
Камара — народно събрание, парламент. В повечето държави има по две камари — горна (сенат) и долна камара, Б. пр.