Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
Разкъсаните паяжини по прозореца не отбягнаха от вниманието му, нито пък малкото чисто кръгче върху стъклото.
Ориол погледна през него и можа да види цялата стая, в която доскоро бяха гостите на господаря му. Той видя и своя господар, вече сам, седнал пред писалищната си маса, не съзнаващ, че го наблюдават.
Индианецът се готвеше да почука на стъклото и да съобщи за това, което бе открил, но като се сети за своя недостатък и че ще може да говори само със знаци, промъкна се обратно през коридора с намерение да влезе в библиотеката през главния вход.
Дневната светлина беше вече достатъчно силна, за да може Ориол да разгледа следите по-подробно, и той се забави малко, проследявайки ги отново, с надежда да намери някакво разрешение на тази загадка. Слънцето още не беше изгряло, но червените лъчи на зората вече обагряха хребетите на околните вериги и озаряваха върховете на високите дървета, издигащи се около старото жилище Стоун Дийн. Светлината, която падаше върху гарвановите гнезда, беше събудила птиците и те започнаха весело да грачат.
Дали от крясъка на гарваните, или от шумоленето на плъховете, които се гонеха из празните долапи и зад разрушената дървена облицовка на старата кухня, или пък поради друга необяснима причина, но така стана, че в този важен момент дрямката на Грегъри Гарт се прекъсна.
Хъркането му изведнъж спря, той се стресна и събуди.
Но това стряскаме имаше и по-сериозни последствия, защото наруши равновесието му върху буковата скамейка, която беше доста тясна; той се строполи на твърдите каменни плочи на пода и така се удари, че дъхът му спря за няколко мига.
Когато, дишането му се възвърна, а заедно с това и разумът му, който за известно време беше доста объркан, бившият разбойник скоро разбра причината на сполетялото го нещастие.
Неприятното падане върху каменния под обаче му отне всяко желание пак да легне на несигурното легло и той се измъкна навън, за да провери по слънцето — неговия верен съветник — колко е часът.
Предишната сутрин Грегъри притежаваше часовник — по честен начин ли го бе получил, не е нужно да се казва, но този уред сега тиктакаше в чекмеджето на един лихвар от Ъксбридж, а стойността му, която бившият разбойник носеше в малкото си джобче, не можеше да го осведоми за времето.
Всъщност той не беше спал повече от двадесет минути, но сънищата му, почерпени от богатия му житейски опит, го накараха да вярва, че е спал по-продължително.
Той доста се изненада и не се зарадва, като отиде до вратата и поглеждайки навън, разбра по небето, че още е много рано и че въпреки всичките си сънища не е спал повече от половин час.
Вече мислеше да се върне пак на пейката, дето спеше, когато хвърли един поглед наоколо и забеляза мъжка фигура, която бавно завиваше край единия ъгъл на къщата. Позна, че е Ориол.
Грегъри знаеше, че Ориол е домакинът на дома или поне държеше ключовете на килера с вината, и се сети, че с помощта на индианеца би могъл рано тая сутрин да получи една чашка, която да го освежи след неспокойния сън.
Той тръгна навън с намерение да изяви желанието си, когато забеляза, че Ориол върши нещо твърде странно. С полуприведено тяло и очи, напрегнато впити в земята, индианецът бавно се движеше покрай къщата, все край стената.
Като забеляза това странно придвижване, Гарт не го прекъсна, а застана до ъгъла на зданието и започна да го наблюдава.
Разбойникът се изненада, когато видя, че индианецът тихо се приближи до една врата, която стоеше отворена, и с дебнещи стъпки, като на най-опитен крадец, се промъкна вътре, сякаш се страхуваше да не го открият на местопрестъплението!
— Х-м! — промълви Грегъри и заканително поклати рошавата си глава. — Не е чудно мастър Хенри да има предател в собствения си лагер. Какво прави той, бих искал да знам — ей богу, искам да знам. Храна ли търси, или пък пиво? Не — не вярвам. Та той държи ключовете и може да напълни стомаха си, когато си поиска. Трябва да е нещо по-важно от храна и вино. Сигурно е така. Но какво по дяволите може да бъде?
Като си зададе този последен въпрос, Грегъри мушна дебелите си възлести пръсти в лабиринта на чорлавата си коса и задърпа космите над челото, сякаш искаше да измъкне отговора.
Дори и след като разтърси острите си рошави коси така, че заприличаха на разчепкана вълна, той все още не беше стигнал до каквото и да е обяснение на странното държание на индианеца, както пролича от новата поредица въпроси, които изрече.
— Може ли пък червенокожнят да е шпионин? Не му е леко на мастър Хенри в тия дни, знам го аз. Но не може да бъде това нямо индианче, дето е дошло с него чак от другия край на света и му е било вярно през целия си живот — така ми каза той, — не може да бъде такова момче да го предаде сега. И после какво разбира един индианец от нашата политика? Шпионин — глупости! Не може да бъде! Сигурно иска да пооткрадне нещо. Това по става — сега ще видя какво ще е то.