Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
Някои от господата тук изглежда мислят, че ако обкръжим краля с добри съветници, можем да го накараме да управлява справедливо. Но добрите съветници под влиянието на един безскрупулен двор всеки миг могат да променят своя характер и тогава работата трябва да се започне отначало. Погледнете самия Страфорд! Ако преди десет години се бяхме събрали така, както сме се събрали тази вечер. Томас Уентуърт55 щеше да бъде с нас, пръв в нашите съвещания. Вижте ги гибелните резултати на кралската обич! И така ще бъде, докато хората продължават да издигат някакъв идол, да го наричат крал и да падат по очи, за да го боготворят!
Не обичам много да говоря. Аз виждам само един престъпник, който заслужава нашите обвинения, и той не е нито съветник, нито секретар, нито епископ, а техният господар. Пред мене, господа, не стои вече въпросът, дали трябва да ни управлява добър крал, или лош крал, а дали изобщо трябва да имаме крал!
— И аз тъй мисля! — извикаха Хенри Мартин и още неколцина с млади и смели души, а из стаята се разнесе общ одобрителен шум.
Това бяха безумни думи, дори и на това тайно събрание. Въпросът — „с крал или без крал“ — беше започнал да се оформя в умовете на неколцина, но сега за пръв път той бе изречен. Това беше първото изречено предупреждение, което започна да събира тъмните облаци над главата на Чарлз Стюарт, докато той падна окървавен на ешафода!
— Достатъчно! — каза задъхано Скарт с почти неразбираем шепот, поемайки най-после дъх. — Достатъчно за моята цел. Нали чу, Стъбс?
— Чух, ей богу! — отвърна помощник-шпионинът, като се стараеше да говори тихо като своя началник.
— Сега можем да си вървим — каза Скарт. — Няма какво повече да видим или да направим — поне за мен няма вече нищо интересно. Ха! Кой говори сега? Този глас! Сигурен съм, че съм го чувал и преди!
Като каза това, Скарт отново доближи око до чистото кръгче на стъклото.
Той внезапно се отдръпна назад, сграбчи ръката на своя подчинен и промълви:
— Кой мислиш е тук?
— Не се сещам, капитане.
— Слушай тогава! — и като доближи устни до ухото на своя приятел, прошепна с бавни срички: — Сър Мармадюк Уейд.
— Така ли?
— Виж сам: виж и чуй! Но гледай и слушай добре, защото думите, които ще чуеш, могат да ти спечелят твоята любима.
— Как капитане?
— Не ме разпитвай сега — бързо отговори Скарт и пак започна да внимава съсредоточено.
Наистина този, който говореше на събранието, беше сър Мармадюк. Но речта му бе много кратка, защото достойният рицар не беше оратор, и той беше почти завършил, докато Скарт и корнетът успеят да се наместят така, че да го чуят.
Но достатъчно беше и това, което стигна до ушите на капитана, за да му даде всичко необходимо за зловещите намерения, които в този миг бяха започнали вече да се оформят в дяволския му ум.
В малкото думи, които се отрониха от устата на неговия хазаин, Скарт можеше да открие достатъчно улики за измяна. Наистина присъствието на сър Мармадюк на това място, заедно със силното подозрение, което кралят вече имаше към него, щеше да бъде достатъчно доказателство за Стар Чамбър.
— Сега можем да си вървим — прошепна Скарт, като се промъкна към вратата и повлече след себе си своя подчинен. — Тихо, корнете! — продължи той, когато, хванати за ръка, преминаваха тъмния коридор. — Ботушите ти скърцат като кораб при мъртво вълнение! Стъпвай, като че вървиш по яйца!
Докато той правеше тази шеговита забележка, излязоха на открито и поздравявайки се взаимно шепнешком, продължиха да се прокрадват напред като двама престъпници, избягали от затвора.
— Ако оня приятел — каза Скарт — успее да измъкне конете ни, тогава ще можем да се похвалим, че сме свършили добра работа. Хайде.
И Скарт тръгна покрай стената към фасадата на жилището.
Продължиха да се движат предпазливо както преди. Макар че бяха вън, все още не бяха сигурни дали няма да бъдат открити и заподозрени.
Небето беше по-ясно, отколкото преди, защото гръмотевичната буря беше преминала, разпръснала облаците и напоила земята с дъжд.
На ъгъла на зданието те забелязаха фигурата на мъж, застанал под сянката на едно дърво. Това беше Уолфорд. Като ги видя, той тръгна да ги посрещне.
— На предната врата няма да има никой — промълви той, когато беше толкова близо, че да го чуят. — Стойте на стъпалата, но не показвайте лицата си. Ей сега ще доведа конете.
Като каза това, предателят ги остави и изчезна към конюшните. Те се подчиниха на нарежданията му, застанаха, дето трябваше, и разговаряйки все още шепнешком, зачакаха той да се върне.
Както Уолфорд обеща, конете бяха доведени мигновено — единият воден от него, а другият — от Денси.
55
Томас Уентуърт — първите имена на Страфорд (1593—1641), граф, активен защитник на кралския абсолютизъм в навечерието на буржоазната революция. Като член на парламента известно време се придържал към умерената парламентарна опозиция, но при назряваме на революцията преминал към лагера на краля. По-късно станал близък съветник на Чарлз I, а в края на 1629 г. — член на Тайния съвет. През 1633—39 г. бил лорд наместник на Ирландия, където водил безпощадна колонизаторска политика и събирал въоръжени сили за контрареволюция. През ноември 1640 г. „Дългият парламент“ го обвинил в държавна измяна. През април 1641 г. парламентът го осъдил на смърт и въпреки че Чарлз I отказал да потвърди присъдата, под натиска на лондонското плебейство бил принуден да я подпише и тя била изпълнена. Б. пр.