Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
Особено много я впечатли статия, публикувана от една американска женска организация. Авторът ѝ защитаваше тезата, че садистът избира своите „партньори“ с почти интуитивна прецизност; любимите му жертви били тези, които сами му се поднасяли, защото не вярвали, че имат друг избор. Садистът предпочитал зависими лица в подчинено положение и притежавал зловещия талант да ги открива.
Адвокат Бюрман я бе избрал за своя жертва.
Това я наведе на размисъл.
Научи нещо ново за начина, по който я възприемаха околните.
В ПЕТЪКА, една седмица след изнасилването, Лисбет Саландер излезе от апартамента си и се разходи пеша до едно студио за татуировки в близост до квартал „Хорнстул“. Предварително си бе запазила час по телефона. Нямаше други клиенти освен нея. Собственикът ѝ кимна приятелски.
Тя се спря на малка татуировка, изобразяваща тънка, свита на кълбо змия, и го помоли да я направи на глезена ѝ. Посочи му точното място.
– Тук кожата е тънка. Ще боли много – рече татуировчикът.
– Няма проблем – отвърна му Лисбет Саландер, свали си панталона и качи крак на масата.
– Окей, значи искаш змия. Доста татуировки имаш. Сигурна ли си, че желаеш да си направиш още една?
– Да, за да ми позволи да забравя – отвърна му тя.
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ СИ ТРЪГНА от кафенето на Сузане в два часа в събота точно преди тя да затвори. Бе използвал деня, за да качи записките си на своя лаптоп. След това се разходи до хранителния магазин, откъдето си купи провизии и цигари, и се прибра. Бе преоткрил яхнията с картофи и червено цвекло – никога преди не бе харесвал това ястие особено много, но то пасваше изключително на живота му в провинцията.
В седем часа вечерта застана до прозореца и се отдаде на размисъл. Сесилия Вангер не се беше обадила. Бе я срещнал за кратко следобед, когато дойде в кафенето, за да си купи хляб, но тогава тя бе вглъбена в собствените си мисли. Явно нямаше да го повика тази събота вечер. Той хвърли бърз поглед на малкия си телевизор, който почти никога не пускаше. После се настани на кухненската пейка с един криминален роман от Сю Графтън.
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР отново посети апартамента на Нилс Бюрман на площад „Одинплан“ в уговорения час в събота вечер. Той ѝ отвори с вежлива, приветлива усмивка.
– Как се чувстваш днес, мила Лисбет? – попита той.
Тя не отговори. Бюрман я прегърна през рамо.
– Предния път май попрекалих – продължи той. – Видя ми се леко омърлушена.
Тя му се усмихна накриво. Внезапно го обзе несигурност. „Тази девойка е луда. Не трябва да го забравям.“ Чудеше се дали щеше да успее да я пречупи.
– Какво ще кажеш да отидем в спалнята? – попита Лисбет Саландер.
„А може би е проумяла как стоят нещата…“ Той я поведе, прегърнал я през рамо точно като предния път. „Днес ще съм внимателен. Трябва да спечеля доверието ѝ.“ Вече бе извадил белезниците на скрина. Адвокат Бюрман осъзна, че нещо не беше наред едва когато стигнаха до леглото.
Този път инициативата бе нейна, а не негова. Той се спря и я погледна учудено – тя извади нещо от джоба на якето си. В първия момент Бюрман реши, че това е мобилен телефон. После я погледна в очите.
– Лека нощ – рече му тя.
Лисбет пъхна електрошоковия пистолет под лявата му мишница и го включи на седемдесет и пет хиляди волта. Когато краката му започнаха да омекват, тя го подпря с рамо и напрегна всичките си сили, за да го замъкне до леглото.
СЕСИЛИЯ ВАНГЕР се чувстваше леко замаяна. Бе решила да не звъни на Микаел Блумквист. Отношенията им бяха прераснали в безумен фарс, при който на Микаел му се налагаше да използва заобиколни пътища, за да стигне незабелязано до къщата ѝ. Тя се държеше като влюбена девойка, която не може да контролира нагона си. Поведението ѝ през последните седмици бе напълно неприемливо.
„Проблемът е, че твърде много го харесвам, помисли си тя, той ще ме нарани.“ Тя остана замислена така доста дълго. Искаше ѝ се изобщо да не бе идвал в Хедебю.
Бе отворила бутилка вино и бе изпила две чаши. Пусна новинарската емисия по националната телевизия и се опита да изслуша съсредоточено информацията за събитията в страната и извън нея. Но бързо се отегчи от дълбокомислените коментари, които обясняваха защо президентът Буш трябва с бомбардировки да срине Ирак със земята. Вместо това се настани на дивана в хола и извади романа на Гилерт Тама „Човекът с лазера“[82]. Успя да прочете само няколко страници и остави книгата настрана. Темата веднага ѝ напомни за баща ѝ. Тя се зачуди за какво ли мечтаеше той.