Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
Даже името ѝ да изскочеше по време на разследването, тя бе просто едно безпомощно момиче, което съдът бе обявил за умствено изостанало и неспособно да се грижи само за себе си. Следователно щеше да ѝ е от голяма полза, ако Бюрман загинеше при толкова заплетени обстоятелства, че едно умствено изостанало момиче да не би могло да изглежда вероятен извършител.
Тя набързо отхвърли огнестрелното оръжие като вариант. Не че щеше да ѝ представлява кой знае какъв проблем да си набави такова, но полицаите бяха специалисти в проследяването им.
Известно време обмисляше дали да не използва нож, който можеше да си закупи от най-близкия железарски магазин, но после се отказа. Дори да отидеше при Бюрман без предупреждение и да забиеше ножа в гърба му, нямаше гаранция, че той щеше веднага да умре, без да издаде и гък, или че щеше да умре изобщо. Можеше да започнат да се борят и така да привлекат вниманието на околните, или пък дрехите ѝ да се изцапат с кръв, което щеше да предостави на полицията неоспоримо доказателство за вината ѝ.
Мина ѝ през ума, че би могла да прибегне до някаква бомба, но това бе твърде сложно. Нямаше да ѝ е кой знае колко трудно да я приготви – интернет прелива от наръчници за създаването на най-смъртоносните приспособления, които човек може да си представи. За сметка на това обаче щеше да ѝ е доста трудно да заложи бомбата така, че да не рискува здравето на невинните случайни минувачи. А и в този случай нямаше гаранция, че той щеше да умре.
Телефонът звънна.
– Здравей, Лисбет. Драган е. Имам работа за теб.
– Сега нямам време.
– Важно е.
– Заета съм.
Тя затвори слушалката.
Накрая се спря на едно доста необичайно средство – отрова. Изборът ѝ изненада дори нея самата, но като помислил още малко, осъзна, че това бе съвършеното оръжие.
В продължение на няколко денонощия Лисбет Саландер прерови старателно интернет в търсене на подходяща отрова. Имаше безброй алтернативи. Като например циановодородната киселина – най-смъртоносната отрова, позната на науката, по-известна като цианкалий.
Циановодородната киселина се употребява в производството на определени продукти на химическата индустрия, най-вече при боите. Няколко милиграма са достатъчни, за да убият човек. А ако един литър от нея попадне в някой воден резервоар, може да унищожи населението на средно голям град.
По разбираеми причини продажбата на такова смъртоносно вещество бе свързана с изключителни мерки за сигурност. Но дори и да бе невъзможно за някой политически фанатик, планиращ убийство, да влезе в най-близката аптека и да си купи десет милилитра циановодородна киселина, тя можеше да бъде добита в неограничени количества в кухнята на всяко жилище. Единственото, което ти трябва, е съвсем простичко лабораторно оборудване като това в комплектите „Млад химик“ за по няколкостотин крони и няколко съставки, които могат да бъдат извлечени от най-обикновени домакински продукти. Наръчникът за производството на киселината е качен в интернет.
Другият вариант бе никотин. Можеше да получи необходимото ѝ количество милиграми от един-единствен стек цигари и да забърка рядък сироп. Едно още по-подходящо вещество бе никотиновият сулфат, макар че добиването му предполагаше значително по-големи трудности. Той се абсорбираше през кожата. Следователно щеше да е напълно достатъчно да си сложи чифт гумени ръкавици, да напълни един воден пистолет с отровата и да изпръска лицето на адвокат Бюрман. След двайсет секунди щеше да изпадне в безсъзнание, а след няколко минути щеше да издъхне.
До този момент Лисбет Саландер не бе подозирала колко много продукти от местния магазин за домашни потреби можеха да бъдат превърнати в смъртоносно оръжие. След като посвети няколко дни, за да се запознае с теорията по въпроса, у нея не остана и капка съмнение, че нямаше никакви технологични пречки да се отърве от попечителя си.
Оставаше ѝ да разреши само два проблема: смъртта на Бюрман нямаше да ѝ помогне да възвърне контрола над живота си. Освен това наследникът му можеше да се окажи сто пъти по-лош от него. Анализ на последствията.
Тя трябваше да открие начин да контролира попечителя си, а също така и ситуацията, в която се намираше. Седя мълчаливо на изтъркания диван в дневната цяла вечер и отново премисли всички варианти. Преди края на вечерта бе отхвърлила всички планове, които включваха употребата на отрова, и се бе спряла на нов.