Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
– Значи си садист – констатира тя. – Харесва ти да пъхаш разни неща в хората, така ли? – Тя втренчи поглед в него. Лицето ѝ бе като безизразна маска. – Без лубрикант, нали?
Бюрман изкрещя неистово иззад тиксото, когато Лисбет Саландер брутално разтвори задника му и натисна дилдото в ануса му.
– Стига си ревал – каза тя, имитирайки гласа му. – Ако се дърпаш, ще трябва да те накажа.
Лисбет Саландер се изправи и заобиколи леглото. Той я проследи безпомощно с поглед „…Какво, по дяволите?“ Лисбет Саландер бе довлачила от всекидневната масата с телевизора му с трийсет и два инчов екран. Бе поставила дивиди плейъра му на пода. Тя гледаше Бюрман. Продължаваше да държи камшика в ръката си.
– Мога ли да разчитам на пълното ти внимание? – попита Лисбет. – Не се опитвай да говориш, достатъчно е да кимнеш. Чуваш ли ме?
Той кимна.
– Добре.
Тя се наведе и взе раницата си.
– Позната ли ти е?
Той кимна.
– Тази раница носех със себе си, когато те посетих миналата седмица. Практична вещ. Взех я назаем от „Милтън Секюрити“ – тя отвори един цип в долната ѝ част. – Това тук е дигитална видеокамера. Гледаш ли „Инсайдър“[83] по ТВ 3? Репортерите използват подобни раници, когато искат да запишат някого със скрита камера.
Тя затвори ципа.
– Сигурно се чудиш къде е обективът? Точно тук е тънкостта. Той е фиброоптичен с широк ъгъл. Прилича на копче и е скрит в закопчалката на дръжката. Вероятно си спомняш, че сложих раницата на масата, преди да ми се нахвърлиш. Погрижих се обективът да е насочен към леглото.
Тя извади един компактдиск и го пъхна в дивиди плейъра. След това нагласи ратановия стол и седна с лице към екрана. Запали нова цигара и натисна копчето на дистанционното управление. Адвокат Нилс Бюрман се видя да отваря вратата на Лисбет Саландер.
– Дори и часовника ли не си се научила да познаваш?! – сопна ѝ се той.
Тя му пусна целия филм. Той продължи деветдесет минути. Завърши по средата на една сцена, в която голият Нилс Бюрман седи облегнат на таблата на леглото, отпива вино и наблюдава свитата със закопчани на гърба ръце Лисбет Саландер.
Тя спря телевизора и остана да седи мълчаливо в ратановия стол в продължение на около десет минути, без дори да погледне адвоката. Бюрман не смееше да мръдне. Тя се изправи и отиде в банята. След малко се върна и отново се настани в ратановия стол. Гласът ѝ режеше като бръснач.
– Миналата седмица сбърках – рече тя. – Мислех, че пак ще ме накараш да ти духам, което е изключително отвратително, но не толкова, че да не мога да се справя. Смятах, че лесно ще се сдобия с достатъчно добри доказателства, че си стар развратник. Но сбърках в преценката си. Не бях осъзнала колко си ненормален. Ще се изразя ясно – продължи тя. – Този филм показва как изнасилваш едно двайсет и четири годишно бавноразвиващо се момиче, на което си определен за настойник. А ти не можеш да си представиш как добре мога да изиграя ролята си на психично болна, ако се наложи. Всеки, който изгледа записа, ще разбере, че ти не си просто боклук, а смахнат садист. Това е вторият и надявам се последен път, в който ми се налага да гледам този филм. Той представя нещата доста нагледно, нали? Предполагам, че ти ще бъдеш институционализиран, а не аз. Съгласен ли си?
Тя чакаше. Той не реагира, но целият трепереше. Лисбет стисна камшика и го шибна през половите органи.
– Съгласен ли си с мен? – повтори въпроса си тя, този път доста по-силно. Той кимна.
– Добре. Поне това си изяснихме.
Тя придърпа ратановия стол и седна, така че да може да вижда очите му.
– И така, какво мислиш да направим по въпроса?
Той не можеше да отговори.
– Имаш ли добри предложения?
Тъй като той не реагира, тя протегна ръка, хвана го за топките и ги задърпа, докато лицето му не се изкриви от болка.
– Имаш ли добри предложения? – повтори тя.
Той поклати глава.
– Добре. Доста ще ти се ядосам, ако родиш някоя идея в бъдеще.
Тя отново се облегна назад и запали нова цигара.
– Ето как ще постъпим. Следващата седмица, веднага след като успееш да изхвърлиш тази дебела гумена тапа от задника си, ще осведомиш банката ми, че аз и единствено аз ще имам достъп до сметката си. Разбираш ли какво ти казвам?
Адвокат Бюрман кимна.
– Добре. Никога повече няма да ме търсиш пръв. За в бъдеще ще се срещаме само ако ми се прииска. Тоест забранявам ти да ме посещаваш. Той кимна няколко пъти и изведнъж си отдъхна. „Тя не възнамерява да ме убие.“
– Ако някога отново ме потърсиш, ще изпратя този компактдиск до редакцията на всеки вестник в Стокхолм. Разбираш ли?