Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1 - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1

Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:

МИЛЕНИУМ е името на вестника, чийто съсобственик и отговорен редактор Микаел Блумквист е главен герой в едноименната трилър-трилогия. Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех. „Мъжете, които мразеха жените“, първата книга от поредицата, получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият, „Момичето, което си играеше с огъня“ — наградата за най-добър шведски криминален роман за 2006 г. От трите книги в Швеция са продадени общо 2 300 000 екземпляра, а във Франция само от първия том — над 1 милион. По него е заснет и филм, който бе представен на тазгодишния фестивал в Кан.

Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.

Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
1 ... 99 100 101 102 103 104 105 106 107 ... 224
Перейти на страницу:

Той отново кимна няколко пъти. „Трябва да се добера до филма.“

– Веднъж годишно ще предоставяш доклад за благосъстоянието ми до съответния контролен орган. В доклада ще представиш живота ми като напълно нормален, ще пишеш, че имам постоянна работа, че се грижа добре за себе си и че не забелязваш никакви отклонения в поведението ми. Окей?

Той кимна.

– Всеки месец ще формулираш писмен доклад за несъществуващите си срещи с мен. Ще обясняваш детайлно каква позитивна личност съм и как добре се развиват нещата за мен. Ще ми изпращаш копие от него. Разбираш ли?

Той отново кимна. Лисбет Саландер забеляза разсеяно избилите по челото му капки пот.

– След няколко години, да речем две, ще предприемеш съответните правни действия, така че съдът да отмени решението си, с което ме обявява за неспособна да се грижа сама за себе си. Ще използваш фалшивите доклади за срещите си с мен като доказателство. Ще осигуриш някакъв психиатър, който да каже под клетва, че съм напълно нормална. Ще се напрегнеш малко. Ще направиш всичко по силите си, за да се превърна отново в пълноправен гражданин.

Той кимна.

– Знаеш ли защо ще дадеш всичко от себе си? Много просто, имаш изключително добра причина. Ако не успееш, ще разпространя този филм в публичното пространство.

Той попиваше всяка произнесена от Лисбет Саландер сричка. Изведнъж в очите му пламна омраза. Тя правеше дълбока грешка, като го оставяше жив. „Ще си го получиш, проклета кучко. Рано или късно. Ще те премажа.“ Той обаче продължи да кима ентусиазирано в отговор на всеки неин въпрос.

– Същото важи и ако опиташ да се свържеш с мен – тя прокара ръка по шията си. – Тогава можеш да кажеш сбогом на този апартамент, престижната си титла и милионите в сметката ти в чужбина.

Той се опули, когато тя спомена парите. Откъде, по дяволите, знаеше…

Тя се разсмя и си дръпна от цигарата. След това я загаси с крак на килима, който покриваше целия под в стаята.

– Искам да получа резервните ключове от жилището и кантората ти.

Той сбърчи чело. Тя се наведе напред и му се усмихна доволно.

– Отсега нататък ще контролирам живота ти. Ще се появявам в дома ти с това в ръка, когато най-малко очакваш. Например нощем, докато спиш.

Тя размаха електрошоковия пистолет.

– Ще те държа под око. Ако някога те заваря с друго момиче, без значение дали е тук по собствена воля, или не, ако някога те намеря в компанията на жена изобщо…

Лисбет Саландер отново прокара ръка по шията си.

– Ако умра…, ако загина в резултат на злополука, бъда прегазена от кола или нещо подобно… Този филм ще бъде изпратен до вестниците заедно с детайлен разказ, в който споделям личните си впечатления от теб като попечител. И още нещо – тя се надвеси напред, така че лицето ѝ бе само на няколко сантиметра от неговото. – Ако някога отново ме докоснеш, ще те убия. Бъди сигурен.

Адвокат Бюрман не се съмняваше. Погледът ѝ бе категоричен, не блъфираше.

– Не забравяй, че съм луда.

Той кимна.

Тя го наблюдаваше замислено.

– Мисля, че двамата с теб ще станем добри приятели – рече Лисбет Саландер със сериозен глас. – В момента лежиш тук и ликуваш, че съм достатъчно луда да те оставя жив. Чувстваш, че контролираш нещата, въпреки че си мой пленник. Мислиш, че единственото, което мога да направя, ако не те убия, е да те пусна. Тоест изпълнен си с надежда, че веднага ще можеш да си възвърнеш властта над мен, нали?

Той поклати глава, изведнъж го бе обзело лошо предчувствие.

– Имам един подарък за теб, който да ти напомня за уговорката ни.

Тя му се усмихна накриво, качи се на леглото и застана на колене между краката му. Адвокат Бюрман нямаше представа какво възнамеряваше да прави, но внезапно усети страх.

След това видя иглите в ръката ѝ.

Той замята глава и заизвива тялото си, но накрая тя опря коляно в чатала му и го натисна предупредително.

– Лежи мирно. За първи път използвам подобни инструменти.

Тя работи съсредоточено в продължение на два часа. Той бе спрял да крещи, преди тя да завърши. Бе го обзела пълна апатия.

Саландер слезе от леглото, наклони глава и заоглежда критично произведението си. Не притежаваше особен артистичен талант. Буквите танцуваха, а текстът бе някак импресионистичен. Бе използвала синьо и червено за татуировката, която се състоеше от пет реда главни букви и покриваше целия му корем от зърната до слабините. Тя гласеше: „АЗ СЪМ САДИСТИЧНА СВИНЯ, ГАДНЯР И ИЗНАСИЛВАЧ.“

Тя събра иглите и прибра патроните с боята в раницата си. След това отиде в банята и си изми ръцете. Когато отново се върна в спалнята, установи, че се чувства значително по-добре.

1 ... 99 100 101 102 103 104 105 106 107 ... 224
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)