Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
– Лека нощ – рече му тя.
Преди да си тръгне, отключи едната белезница и постави ключа на корема му. Прибра филма си и взе ключодържателя на адвоката.
МИКАЕЛ Ѝ КАЗА, че няма да могат да се виждат известно време едва след полунощ, докато се редуваха да си дърпат от една цигара. Сесилия го погледна изумено.
– Какво искаш да кажеш? – попита тя.
Той изглеждаше засрамен.
– В понеделник влизам в затвора за три месеца.
Нямаше нужда от допълнителни обяснения. Сесилия остана мълчалива дълго време. Изведнъж ѝ се приплака.
ДРАГАН Армански бе започнал да се отчайва, когато Лисбет Саландер внезапно почука на вратата му в понеделник следобед. Той не я беше виждал от началото на януари, когато ѝ съобщи, че проучването по аферата „Венерстрьом“ отпада. Всеки път, когато се бе опитвал да ѝ се обади, или не му бе вдигала телефона, или бе затваряла с краткото обяснение, че е заета.
– Имаш ли работа за мен? – попита тя, без да си губи времето с излишни поздрави.
– Здравей. Радвам се да те видя. Мислех, че си умряла или нещо подобно.
– Имах да свърша някои неща.
– Доста често ти се случва.
– Това бе спешен случай. Но сега отново съм на линия. Имаш ли работа за мен?
Армански поклати глава.
– Съжалявам. В момента не.
Лисбет Саландер го наблюдаваше втренчено. След малко той събра смелост и продължи.
– Лисбет, знаеш, че те харесвам и че с удоволствие бих ти дал работа. Но теб те нямаше два месеца, а ние бяхме затрупани. Чисто и просто на теб не може да се разчита. Бях принуден да раздам задачите на други служители, за да компенсирам, и в момента нямам нищо.
– Би ли усилил звука?
– Моля?
– Радиото.
„…вестник „Милениум“. Съобщението, че индустриалецът ветеран Хенрик Вангер става акционер и член на управителния съвет на „Милениум“, бе направено в същия ден, когато бившият отговорен редактор Микаел Блумквист влезе в затвора, за да излежи тримесечната си присъда за клевета срещу бизнесмена Ханс-Ерик Венерстрьом. Главният редактор на „Милениум“ Ерика Бергер съобщи на пресконференцията, че Микаел Блумквист ще поеме отново поста си след излизането си от затвора.“
– По дяволите – рече Лисбет Саландер толкова тихо, че Драган Армански видя единствено как устните ѝ се помръднаха. Тя се изправи внезапно и тръгна към вратата.
– Почакай. Къде отиваш?
– Вкъщи. Трябва да проверя някои неща. Обади ми се, ако изскочи нещо.
НА НОВИНАТА, ЧЕ „МИЛЕНИУМ“ бе получил подкрепата на Хенрик Вангер, се отдаваше доста по-голямо значение, отколкото Лисбет Саландер бе предполагала. На интернет страницата на вестник „Афтонбладет“ вече бе публикуван материал от Шведската информационна телеграфна агенция, в който бе описана накратко кариерата на Хенрик Вангер и бе направена констатацията, че старият индустриален магнат отново се бе появил в публичното пространство за първи път от двайсет години насам. Съобщението, че той бе станал акционер в „Милениум“, изглеждаше също толкова безумно, колкото ако Петер Валенберг или Ерик Пенсер[84] внезапно закупеха акции в ЕТС[85] или станеха спонсори на „Урдфронт Магасин“[86].
Това бе толкова важно събитие, че новинарската емисия в 19,30 го съобщи като трета по ред новина и му отдели цели три минути. Бяха взели интервю от Ерика Бергер до конферентната маса в редакцията на „Милениум“. Изведнъж аферата „Венерстрьом“ отново стоеше на дневен ред.
– Миналата пролет направихме сериозна грешка, в резултат на която вестникът бе осъден за клевета. Ние, разбира се, съжаляваме за случилото се… и смятаме да доведем тази история докрай, когато ни се удаде възможност.
– Какво искате да кажете с това? – попита репортерът.
– Че постепенно ще представим нашата версия за случилото се, което всъщност все още не сме направили.
– Но защо не я представихте по време на процеса?
– Избрахме да не го правим. Но ние, разбира се, няма да се откажем от разследващата журналистика.
– Означава ли това, че продължавате да отстоявате твърденията си, заради които ви осъдиха?
– За момента оставям това без коментар.
– Вие уволнихте Микаел Блумквист след края на процеса.
– Това изобщо не е вярно. Прочетете комюникето ни. Той имаше нужда от почивка, но отново ще заеме поста си на отговорен редактор по-късно тази година.
След това репортажът продължи с видеоматериал от редакцията на „Милениум“, на фона на който репортерът представи накратко бурната история на необикновения скандален вестник. Микаел Блумквист не бе открит за коментар. Той току-що бе затворен в „Рулекорсансталтен“, разположен до малко блато насред гората на около десетина километра от Йостершунд в област Йемтланд.