Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
Не бяха общували нормално от 1984 година насам, когато бе придружила него и брат си Биргер на лов за диви зайци северно от Хедестад. Биргер искаше да провери как ще се справи новото му ловно куче, порода шведски фоксхаунд хамилтън, с което се бе сдобил наскоро. По това време Харалд Вангер бе на седемдесет и три и тя би дала всичко от себе си, за да приеме лудостта му, която бе превърнала детството ѝ в кошмар и бе оставила отпечатък върху целия ѝ съзнателен живот.
Това бе най-ранимият период от живота ѝ. Бракът ѝ беше приключил три месеца по-рано. Домашно насилие – думата звучеше толкова банално. В нейния случай то бе приело формата на не особено жесток, но постоянен тормоз – плесници, здрави удари и непрестанни заплахи. Доста често биваше събаряна и на кухненския под. Пристъпите на съпруга ѝ никога не бяха основателни. Рядко бе толкова груб, че да я нарани физически. Избягваше да я удря с юмрук. Тя бе свикнала.
До деня, когато Сесилия неочаквано му отвърна и той напълно изгуби контрол. Накрая дотолкова беше обезумял, че я беше замерил с ножица, която се бе забила в плешката ѝ.
След това я бе закарал до болницата, обзет от паника и изпълнен с угризения. Там бе скалъпил някаква безумна история за злополука, която целият персонал в спешното отделение веднага бе разобличил като лъжа. Тя се срамуваше. Зашиха я с дванайсет шева. Наложи ѝ се да остане в болницата в продължение на два дни. След това Хенрик Вангер дойде да я вземе и я откара в дома си. Оттогава не бе разговаряла със съпруга си.
Харалд Вангер бе в изключително добро настроение през този слънчев есенен ден, три месеца след краха на брака ѝ. Дори се държеше мило. Но изведнъж, насред гората, бе започнал да напада дъщеря си с унизителни обиди и груби коментари по отношение на поведението и сексуалния ѝ живот. Дори бе избълвал, че такава курва като нея не заслужава по-добро отношение от мъжа си.
Брат ѝ изобщо не беше забелязал, че всяка дума на баща им бе за нея като удар с камшик. Вместо това изведнъж се беше разсмял с глас, бе прегърнал баща си и типично в свой стил бе сложил край на разговора с коментара, че той знаел какви били жените. После съвсем безгрижно бе намигнал на Сесилия и беше предложил на Харалд Вангер да заеме позиция на едно малко хълмче.
За една секунда, за един кратък вледеняващ миг Сесилия Вангер бе втренчила поглед в баща си и брат си с ясното съзнание, че държеше заредена пушка в ръка. След това бе замижала. Това бе единственото, което можеше да направи в този миг, за да не вдигне оръжието и да не изпразни и двете цеви. Искаше ѝ се да ги убие. Вместо това обаче бе пуснала пушката на земята пред краката си, беше се обърнала и се бе върнала до колата. Беше ги оставила там без транспорт и бе потеглила сама към къщи. След този ден бе разговаряла с баща си само в редки случаи, принудена от обстоятелствата. Отказваше да го пусне в дома си и никога не ходеше у тях.
„Ти разби живота ми, мислеше си Сесилия Вангер, ти разби живота ми още докато бях дете.“
В осем и половина вечерта Сесилия Вангер вдигна телефонната слушалка, обади се на Микаел Блумквист и го помоли да се отбие у тях.
АДВОКАТ НИЛС БЮРМАН усещаше болка. Не можеше да се движи. Тялото му бе напълно парализирано. Не беше сигурен дали е загубил съзнание в някакъв момент, но бе напълно дезориентиран и му липсваше ясен спомен какво се беше случило. Когато постепенно възвърна контрол върху тялото си, осъзна, че лежи гол по гръб в леглото си. Ръцете му бяха закопчани с белезници, а краката му – болезнено разпънати. На мястото, където пистолетът бе докоснал кожата, имаше болезнени следи от изгаряне.
Лисбет Саландер бе придърпала ратановия стол до ръба на леглото. Беше се отпуснала в него с крака върху кревата и пушеше цигара. Бюрман се опита да каже нещо, но разбра, че устата му е залепена с широка лента изолационно тиксо. Той завъртя глава. Тя бе извадила чекмеджетата на скрина и бе изсипала съдържанието им на пода.
– Намерих играчките ти – рече Саландер. Тя размаха един камшик и посочи купчината дилда, наустници и гумени маски на пода. – За какво се използва това? – тя вдигна едно грубо анално дилдо. – Не, не се опитвай да говориш – така или иначе не мога да чуя какво искаш да кажеш. Това ли използва с мен миналата седмица? Достатъчно е да кимнеш.
Тя се наклони към него, изпълнена с очакване.
Нилс Бюрман изведнъж усети как вледеняващ страх сковава гърдите му и напълно обезумя. Започна да дърпа белезниците. „Тя пое контрола. Невъзможно.“ Той не можа да стори нищо, когато Лисбет Саландер се наведе напред и постави дилдото между бедрата му.