Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
Планът ѝ бе да го посети в кантората му точно като предния път. Вместо това обаче бе принудена да се срещне с него на непозната за нея територия. Срещата бе определена за петък вечер. Тя получи кода за входната врата и позвъни на звънеца му в осем и половина, трийсет минути по-късно от уговорения час. Толкова време ѝ бе нужно, за да премисли още веднъж плана си в тъмнината на стълбището, да се мобилизира и събере достатъчно смелост.
МИКАЕЛ ИЗКЛЮЧИ компютъра си към осем вечерта и си облече връхни дрехи. Остави лампата в кабинета да свети. Небето бе ясно, а температурата навън бе около нулата. Той се отправи с бърза крачка нагоре по хълма и мина покрай къщата на Хенрик Вангер в посока към чифлика „Йостергорден“. Зад къщата на Хенрик обаче сви наляво и тръгна по една неразчистена от снега, но отъпкана от хорски стъпки алея близо до плажа. Фаровете блестяха навътре във водата, а светлините на Хедестад сияеха красиво насред мрака. Микаел се нуждаеше от чист въздух, но освен това искаше да избегне зоркото око на Изабела Вангер. Той продължи нагоре по пътя покрай къщата на Мартин Вангер и се озова пред дома на Сесилия Вангер малко след осем и половина. Веднага се качиха в спалнята.
Срещаха се един-два пъти седмично. Сесилия Вангер не бе просто любовницата му в пустошта. Той постепенно бе започнал да ѝ доверява мислите и чувствата си. Имаше много по-голяма полза да обсъжда Хариет Вангер с нея, отколкото с Хенрик.
НЕЩАТА СЕ ОБЪРКАХА почти веднага.
Адвокат Нилс Бюрман ѝ отвори вратата по халат. Бе се раздразнил от закъснението ѝ и ѝ махна да влезе вътре. Тя бе с черни дънки, черна тениска и коженото яке, което бе неизменен аксесоар към тоалета ѝ. Бе обула черни ботуши. Носеше и малка раница през рамо.
– Дори и часовника ли не си се научила да познаваш?! – сопна ѝ се Бюрман.
Саландер не каза нищо. Вместо това се огледа наоколо. Апартаментът изглеждаше горе-долу както си го бе представила, след като разгледа скицата в архива на служба „Градска архитектура“. Бюрман имаше светли мебели от бреза и бук.
– Ела – рече ѝ той с малко по-учтив тон.
После я прегърна през раменете и я поведе по един коридор навътре в жилището. Без излишни приказки. Отвори вратата на една спалня. Нямаше никакво съмнение какви услуги се очакваха от Лисбет Саландер.
Тя бързо се огледа наоколо. Мебелировката бе типична за ергенски дом. Двойно легло от неръждаема стомана с висока табла. Малък скрин, който явно служеше и за нощно шкафче. Нощни лампи, от които бликаше приглушена светлина. Гардероб, чиято предна страна бе покрита с огледално стъкло. В ъгъла до вратата имаше ратанов стол с малка масичка. Той я хвана за ръка и я поведе към леглото.
– Кажи ми за какво ти трябват пари този път. Може би за още един компютър?
– За храна – рече тя.
– Естествено. Колко съм глупав само, та нали пропусна последната ни среща. – Бюрман я хвана за брадичката и повдигна главата ѝ, така че очите им се срещнаха. – Как си?
Тя вдигна рамене.
– Помисли ли над това, което ти казах предния път?
– Над кое?
– Лисбет, не се прави на по-глупава, отколкото си в действителност. Искам с теб да сме добри приятели и да си помагаме.
Тя не отговори. Адвокат Бюрман едва устоя на отчаяния импулс да я зашлеви, за да я извади от вцепенението ѝ.
– Хареса ли ти играта ни последния път?
– Не.
Той сбърчи чело.
– Лисбет, не се дръж като глупачка.
– Имам нужда от пари, за да си купя храна.
– Точно за това разговаряхме по време на предишната ни среща. Ако си мила с мен, и аз ще бъда мил с теб. Но ако ми създаваш проблеми, то… – той стисна по-силно брадичката ѝ, а тя извъртя глава, за да се освободи.
– Искам да получа парите си. Какво трябва да направя?
– Точно така искам да стоят нещата.
Той я хвана за рамото и я повлече към леглото.
– Почакай – рече Лисбет Саландер изведнъж.
Погледна го смирено и кимна леко. Свали раницата и якето с капсите, а после отново се огледа. Метна якето на ратановия стол, постави раницата на кръглата масичка и направи няколко плахи стъпки към леглото. После изведнъж спря, сякаш се уплаши. Бюрман се приближи.
– Почакай – рече тя с такъв тон, като че ли искаше да го вразуми. – Не искам да ми се налага да ти духам всеки път, щом ми потрябват пари.
Изражението на лицето на Бюрман се промени. Изведнъж той я зашлеви. Саландер оцъкли очи, но той я хвана за рамото и я хвърли по лице на леглото, преди тя да успее да реагира. Тази внезапна проява на насилие я изненада. Тя се опита да се обърне, но той я натисна към леглото и седна отгоре ѝ.