Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
И сега, както предния път, тя нямаше никакъв шанс срещу него във физическо отношение. Можеше да се защити само като му издраска очите с нокти или го удари с някакво оръжие. Планът ѝ бе напълно провален. „По дяволите“, помисли си Лисбет Саландер, когато той яростно свали тениската ѝ. Тя с ужас осъзна, че бе отхапала твърде голям залък за своята уста.
Чу го как отвори едно от чекмеджетата на скрина до леглото; из стаята се разнесе звън на метал. В началото не знаеше какво става, след това обаче го видя да поставя белезници на едната ѝ китка. После вдигна ръцете ѝ, прехвърли веригата на белезниците през една от пръчките на таблата на леглото и закопча и другата ѝ ръка. Отне му само миг да свали обувките и дънките ѝ. Накрая смъкна и бикините ѝ и ги хвана в ръка.
– Трябва да се научиш да ми вярваш, Лисбет – рече той. – Ще ти покажа как се играят игрите за възрастни. Ще те наказвам всеки път, когато се държиш зле с мен. А когато си мила, ще ти отвръщам със същото.
Той отново я възседна.
– Значи не обичаш анален секс, така ли?
Лисбет Саландер отвори уста, за да извика. Той я хвана за косата и натика бикините в устата ѝ. Усети как той уви нещо около глезените ѝ, разтвори краката ѝ и ги завърза, така че тя лежеше съвсем безпомощна. Чу го как ходи из стаята, но не можеше да го види заради нахлузената върху лицето ѝ тениска. Забави се няколко минути. Тя едва дишаше. След това усети безумна болка, след като той грубо натика нещо в ануса ѝ.
СЕСИЛИЯ ВАНГЕР все още не бе отменила правилото си, съгласно което Микаел не можеше да нощува в дома ѝ. Той се облече малко след два часа, докато тя лежеше гола в леглото и му се усмихваше леко.
– Харесваш ми, Микаел. Харесва ми да съм с теб.
– И ти ми харесваш.
Тя го дръпна в леглото и свали ризата, която току-що си бе облякъл. Той остана още час.
Когато Микаел минаваше покрай къщата на Хенрик Вангер малко по-късно, му се стори, че едно от пердетата на втория етаж се разлюля. Само че бе прекалено тъмно, за да е напълно сигурен.
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР получи позволение да се облече към четири сутринта в събота. Тя сложи коженото си яке, взе раницата си и закуца към входната врата. Той я чакаше там, изкъпан и спретнат. Даде ѝ чек за 2500 крони.
– Ще те откарам до вас – рече Бюрман и отвори вратата.
Тя прекрачи прага, излезе от апартамента и се обърна към него. Изглеждаше съвсем немощна, а лицето ѝ бе подпухнало от плач. Той едва не отскочи назад, когато погледът му срещна нейния. Никога през живота си не бе виждал толкова неприкрита, силна омраза. Лисбет Саландер приличаше на психично болна, точно както загатваше медицинският ѝ картон.
– Не – рече тя, толкова тихо, че той едва чу думите ѝ. – Мога и сама да се прибера.
Той сложи ръка на рамото ѝ.
– Сигурна ли си?
Тя кимна. Той стисна по-силно рамото ѝ.
– Помниш какво се разбрахме, нали? Ще дойдеш тук следващата събота.
Тя кимна отново. Бе я пречупил. Той я пусна.
ГЛАВА 14 Събота, 8 март – понеделник, 17 март
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР прекара следващата седмица в леглото с болки във вагината и кръвоизливи в ректума. Бе получила и някои други невидими рани, които нямаше да зараснат толкова бързо. Преживяното нямаше нищо общо с първия път, когато я насили в кантората си; вече не ставаше въпрос за упражняване на натиск и унижение, а за системна проява на бруталност.
Тя осъзна твърде късно, че бе сбъркала тотално в преценката си за Бюрман.
Бе го възприемала като властен човек, който обича да доминира, но не и като отявлен садист. Бе я държал завързана с белезници цяла нощ. На няколко пъти си беше помислила, че ще я убие. Веднъж дори затисна лицето ѝ с възглавница и я души, докато тя се отпусна безчувствена и едва не загуби съзнание.
Не плачеше.
Единствените сълзи, които пророни, бяха тези, предизвикани от чисто физическата болка по време на самото изнасилване. След като напусна дома на Бюрман, тя докуцука до пиацата на такситата на площад „Одинплан“, прибра се вкъщи и с усилие се изкачи по стълбите до апартамента си. Взе си душ, отми кръвта от вагината и ректума си, взе две хапчета за сън от марката „Рохипнол“, дотътри се до леглото си и се зави презглава.
Събуди се в неделя по обяд. Съзнанието ѝ бе напълно празно. Главата, мускулите и вагината продължаваха да я болят. Тя стана, изпи две чаши течно кисело мляко и изяде една ябълка. След това взе още две хапчета за сън и отново си легна.
Успя да стане от леглото едва във вторник. Излезе навън и си купи голяма опаковка пица полуфабрикат „Били Пан пица“. После пъхна две парчета в микровълновата и напълни един термос с кафе. Цяла нощ сърфира из интернет и се запозна със статии и дисертации за психопатологията на садизма.