Портата на дявола

По груба оценка тълпата беше смесена – петдесет на петдесет. Половината бяха западни изгнаници, а останалите – местни граждани или гостуващи азиатски бизнесмени.

Кърт се върна в предната част на заведението и се настани на главния бар, който сякаш бе изработен от тънък слой алабастър, осветен отдолу. Приличаше на сияеща жарава.

– Мога ли да ви предложа нещо? – попита барманът.

Джо се усмихна. Кърт знаеше, че е бил в Сингапур и преди.

– Аз искам „Тигър” – каза Джо.

Кърт още се оглеждаше, търсеше позната физиономия, включително свръзката, на когото бе телефонирал, след като кацнаха. Но не видя никого.

– Сър?

– Кафе – каза Кърт. – Черно.

Мъжът кимна и се зае да изпълни поръчката.

– Кафе значи – обади се Джо, явно изненадан от избора му. – Имаш ли представа колко е часът?

Над тях, през стъклените капандури, примигна синя светлина – или някъде в далечината просветна мълния от жегата или наближаваше гръмотевична буря.

– Дори не знам кой ден сме – каза Кърт. – Едва се ориентирам на коя планета сме.

Джо се засмя.

– Е, тогава няма да се сърдиш, ако не мигнеш тази нощ.

– Предчувствам, че ще ми се наложи.

Кърт огледа стената зад бара. На огромно платно бе изобразен едър англичанин с колониални одежди.

– Сър Джеймс Брук – каза Кърт, като прочете надписа на месинговата табелка в долния край на картината.

Барманът се върна с напитките и забеляза какво е привлякло вниманието му.

– Белият раджа – обясни той.

– Така ли?

– Потушил е бунт срещу султана на Бруней през 1841 г. и това му донесло титлата Ражда на Саравак. Той и семейството му управлявали малка империя в днешния Кучинг в продължение на стотина години, докато японците не ги нападнали през четирийсет и първа.

– Но Саравак е отвъд пролива – каза Кърт, знаеше, че Саравак и Кучинг са на съседния остров Борнео.

– Да – отвърна барманът. – Но когато войната свършила, семейството му върнало земите на Британската империя. Този клуб е наречен в негова чест.

Щом барманът се оттегли, Кърт отпи от гъстото силно кафе, то щеше да му помогне да влезе в обичайната си форма.

Джо го погледна и попита:

– Е, какво правим в Сингапур? Като изключим уроците по история?

Кърт започна да обяснява:

– Преди дванайсет години бях на мисия тук. Една от последните ми задачи в компанията, преди да се присъединя към НАМПД.

Джо наклони глава.

– Не съм чувал тази история.

– Вероятно още е секретна – каза Кърт,– но тъй като сега има значение, ще те осветля.

Джо придърпа по-близо стола си и се огледа за шпиони. Кърт се засмя.

– Един „Праулер” Е-6В беше паднал в Южнокитайско море – каза той. – Беше прототип. В него имаше всякакво оборудване, което не биваше да попада в чужди ръце, а тези чужди ръце включваха Китай, Русия и Северна Корея.

– И все още ги включват – додаде Джо. Кърт кимна.

– Пилотът бе използвал нов радар за странично сканиране и бе минал по края на китайското въздушно пространство. Имахме причини да смятаме, че се е отклонил от курса и е пресякъл границата.