Тайния дневник на Източната перла

След като ми разказа набързо за кошмара на последните месеци и за чудовищната си самота, двете седнахме на възглавнички на пода и продължихме да си бъбрим, наобиколени от малките пекинези, които не се отделяха от нея. Показах й бижутата си и новата си копринена нощница с френска дантела, която си бях купила малко преди раздялата си с Джак. Така и не бях успяла да я облека. Уан Дзюн беше очарована като малко момиченце, на което са разрешили да порови в будоара на майка си. Забавно и затрогващо беше да видя как искряха очите й, сякаш изведнъж се беше събудила от летаргията. През онзи следобед изпушихме много цигари, пресушихме бутилка шампанско и отворихме втора. Подарих на Уан Дзюн копринената нощница, а тя ми каза, че един ден, когато й отида на гости в Пекин, ще си избера за спомен каквото си харесам от нещата й.

Наистина ли вярваше, че в императорския дворец всичко още си стои непокътнато, както го е оставила, и дрехите й са по местата си, а скъпоценностите й недокоснати? Възможно ли беше никой да не е смутил покоя на дома, от който двамата с Пу И отдавна бяха прокудени? Кой знае, но лично аз дълбоко се съмнявах.

Двете отново се почувствахме много близки, имахме да си кажем толкова неща, заливахме се от смях при най-малкия повод. Уан Дзюн ме попита в каква посока е поел животът ми след последната ни среща и аз й разказах за Джак.

— Не плачи — каза ми тя и ми подаде кърпичка. — Все още би могла да си с този мъж, ако наистина го искаш.

— Знам — отвърнах. — Наистина бих могла да съм с него, ако поискам.

Но нали там беше въпросът? Какво всъщност исках — да бъда с Джак или да служа на Япония, защото двете бяха несъвместими? Ако изберях него, нямаше ли цял живот да се чувствам бегълка, изгнаница? Ако загърбех Джак в името на Япония, как щях да живея с отровата, разяждаща сърцето ми?

— Ти си по-щастлива, отколкото си мислиш, принцесо — поклати глава Уан Дзюн. — Аз например не знам дали някога отново ще бъда с мъж.

Пу И вече дори не я доближавал, но тя и не желаела близостта му. И все пак понякога й се искало отново да се почувства желана. Пошегувах се, като подхвърлих, че не виждам какъв е проблемът — тя беше заобиколена от мъже и едва ли всички до един й бяха безразлични.

— Източна перла — изведнъж стана сериозна тя, — истината е, че ти никога не си позволявала на класовите условности да предопределят живота ти, но при мен нещата не стоят така. Една императрица може да си легне само с император — всеки друг, по-нисшестоящ, би изложил живота й на риск.

— Уан Дзюн — прошепнах, — ако не искаш да бъдеш императрица, нищо не ти пречи да се махнеш от тук и да загърбиш този живот. От млада и красива жена като теб се изисква малко смелост, за да бъде свободна.

— Източна перла, аз съм императрица и друго не ми остава — промълви тя. — Двете с теб сме различни. Ти ковеш собствената си съдба, докато аз сляпо следвам моята.