Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)

Положих усилия да запазя хладнокръвие, но въпреки това трябва да съм показал колко съм изненадан, като ударен от гръм. Разговаряхме в средата на стаята. Изведнъж зад гърба ми някое говедо се изсекна със силен шум, а в същото време друг от писарушките стана и излезе бързо навън на стълбищната площадка. Мина ми през ума, че изглеждам глупав и смешен в това положение. Поисках ядосано да видя шефа в частния му кабинет.

Кожата на главата на господин Зигерс се виждаше мъртвешки бяла между стоманеносивкавите ивици коса, залепнали върху черепа му като превръзка, зализани напряко от ухо до ухо. Тясното му хлътнало лице имаше постоянен кафеникавооранжев цвят като пръстен съд. Той беше болнав, слаб и нисък, с китки като на десетгодишно момче. Но от това немощно тяло излизаше един заплашителен глас, страшно силен, рязък и ехтящ, сякаш произвеждан от някакво мощно механическо приспособление от рода на сигнална сирена за мъгла. Не зная какво правеше с този свой глас в частния си живот у дома, но в широката област на деловите работи той му даваше преимуществото да се налага при спор без най-малко усилие на ума, само със силата на звука. Бяхме имали вече няколко сблъсквания. Използвах всичките си познания, за да опазя интересите на моите собственици (които, забележете добре, никога не бях виждал), докато Зигерс (който се бе запознал с тях няколко години преди това по време на една служебна обиколка из Австралия) претендираше, че познава най-съкровените им мисли, и като използваше изрази от рода на „нашите много добри приятели“, винаги го подчертаваше.

Той ме погледна с предубедени очи (ние не се обичахме особено много) и веднага заяви, че това било странно, извънредно странно. Английското му произношение беше така необичайно, че дори не бих се опитал да го възпроизведа. Например той каза „исфънредно щранно“. Съчетано с гърмящата интонация на гласа му, то правеше родния ти език да звучи непонятно ужасно, а дори и човек да го приемеше само като някакъв безсъдържателен шум, отначало те изпълваше с удивление. „Те се били познавали — продължи той — с капитан Фалк в продължение на много години и никога не са имали повод…“

— Затуй идвам при вас, разбира се — прекъснах го аз. — Имам правото да зная какъв е смисълът на тая дяволска щуротия. — В полуосветената стая, която изглеждаше зеленикава, защото върхарите на дърветата закриваха прозореца, го видях да гърчи кльощавите си рамене. Мина ми през ума, както несвързани мисли идват по всяко време в главата на човека, че най-вероятно тази е стаята, в която, ако историята беше вярна, Фалк е бил хокан от господин Зигерс, бащата. Съкрушителният глас на господин Зигерс, сина, излизащ на метални струи, сякаш се мъчеше да произнася отчетливо думи през рупор, изразяваше голямото му съжаление за едно поведение, което се характеризирало със силно подчертана липса на благоразумие… Честна дума, ето че сега и на мен ми държаха лекция! Беше трудно да следиш оглушителните му брътвежи, но ставаше дума за моето поведение — моето! — което той… По дяволите! Нямах намерение да търпя подобно нещо.