Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)

Той призоваваше доверчиво моето възмущение, но понеже бях решил да го дразня, отбелязах, че „всичко туй ми се струва достойно за съжаление, ако е вярно“.

Той подскочи на стола си, сякаш го бях мушнал с игла. Не зная какво би казал, ако в този момент не бяхме чули през полуотворената врата на билярдната стъпките на двама мъже, които влязоха откъм верандата, два гласа, които бърбореха нещо. При рязкото удряне с монета по масата госпожа Шомберг се понадигна нерешително.

— Не мърдай — изсъска мъжът й към нея и после с гостоприемен весел глас в поразителен контраст с гневния поглед, който бе накарал жена му да се смъкне на стола си, извика високо: — Тук още се сервира закуска, господа.

Не последва отговор, но гласовете изведнъж престанаха. Келнерът китаец излезе. Чухме издрънчаване на лед в чашите, шум от наливане, влачене на крака, тътрене на столове. Шомберг, след като с тихо мърморене изрази учудването си кой по дяволите би могъл да бъде оттатък по това време на деня, става с кърпа през ръка да надникне предпазливо през вратата. Той бързо се дръпна назад на пръсти и шепнейки с ръка на уста, ми съобщи, че Фалк, лично Фалк бил оттатък и, нещо повече, с него бил и капитан Херман.

Завръщането на влекача беше неочаквано, но възможно, защото Фалк бе взел на буксир „Диана“ в пет и половина, а сега беше два часът. Шомберг искаше от мен да видя, че нито един от тия двама мъже няма да похарчи и долар за закуска, от каквато те сигурно се нуждаеха. Но докато се приготвя да изляза от трапезарията, Фалк си бе отишъл. Чух последните стъпки от големите му обувки по дъските на верандата. Херман беше седнал съвсем сам в широкото дървено помещение с двете безжизнени маси за билярд, покрити с калъфи на райета, и усърдно бършеше лицето си. Беше облякъл най-хубавите си дрехи за слизане на брега, с колосана яка, черно сако, широка бяла жилетка и сиви панталони. Чадър за слънце от бял памучен плат с тръстикова дръжка стоеше облегнат между краката му, бакенбардите му бяха добре сресани и явно се бе бръснал скоро преди това. Той имаше само далечна прилика с онзи разчорлен и изплашен мъж с омацаната риза и прости стари панталони, когото бях видял сутринта облегнат на щурвала на „Диана“.