Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)

Много му се искаше да се съглася с неговата, теория. И наистина, като поразмислеше човек, тя би била приемлива, ако само не беше това постоянно, чувство за лъжливост, което идваше от безотговорността на Шомберговпте приказки. Както и да е, не бях разположен да изучавам психологията на Фалк. Точно тогава бях зает унило с яденето на парче изсъхнало холандско сирене и бях прекалено съкрушен, за да обърна внимание какво поглъщам аз самият, а още по-малко, за да тормозя ума си с представите на Фалк за гастрономията. Не можех да очаквам, че с изучаването им ще се добера до някакво обяснение за поведението му по деловите въпроси, което ми се струваше, че е без всякакви задръжки от морално естество, та дори и от най-обикновено благоприличие. „Колко незначителен и окаян трябва да изглеждам, за да се осмели тоя приятел да се отнася с мен така“ — помислих си изведнъж, гърчейки се в мълчалива агония. И пращах Фалк и всичките му чудноватости по дяволите с такова усърдие на мисълта, че забравих съществуването на Шомберг, докогато той не сграбчи настойчиво ръката ми.

— Да, можете да размишлявате и размишлявате, докато изпопадат всичките косми от главата ви, капитане, но не ще можете да го обясните по друг начин.

За да има мир и спокойствие, съгласих се набързо, че наистина не мога; и бях убеден, че той ще спре. Но единственият резултат беше, че влажното му лице засия с гордостта на лукавството. Пусна ме за момент, за да отпъди черния рояк мухи от захарницата, и пак хвана ръката ми.

— Разбира се. По същия начин всеки вижда, че Фалк би желал да се ожени. Само той не може да го разбере. Да ви цитирам един случай. Да, преди две години една госпожица Ванло, много изискана девойка, пристигна тук от родината си, за да води домакинството на брат си Фред, който държеше на брега на реката работилница за дребни поправки. Изведнъж Фалк придоби навика да ходи в тяхното бунгало след вечеря и да седи там с часове на верандата, без да говори. Горкото момиче не знаеше за нищо на света какво да прави с такъв човек и продължаваше да свири на пианото и да му пее вечер подир вечер, докато стигна до припадане. Пък и не беше, да кажеш, някоя силна жена. Беше на тридесет години и климатът й действуваше много зле. После — разбирате, нали — Фред беше принуден да остава с тях за благоприличие и по цели седмици наред не му се удаваше случай да си легне преди полунощ. Това не е приятно за един изморен човек, нали? А освен това Фред си имаше и главоболия тогава, защото работилницата не му носеше печалба и загубите му в пари растяха бързо. Той просто мечтаеше да се махне оттук и да опита късмета си другаде, но заради сестра си продължаваше да упорствува, докато затъна до гуша в дългове — мога да ви уверя. Аз самият бих могъл да покажа цяла купчинка негови разписки за храна и пиене в чекмеджето ми. Не можах обаче да открия откъде Фред намери всичките тия пари в края на краищата. Друго не може да бъде, освен да е измъкнал нещо от оня там негов брат, търговец на въглища в Порт Саид. Както и да е, той се разплати на всички, преди да отпътува, но момичето едва не се съсипа. Разочарование, естествено, а на нейната възраст, разбирате, нали?… Госпожа Шомберг тук беше добра приятелка с нея и може да ви разкаже. Страшно отчаяние. Припадъци. Беше цял скандал. Истински скандал. До такава степен, че старият господин Зигерс, не сегашният ви агент, а Зигерс бащата, възрастният мъж, който се оттегли от работа, след като бе натрупал състояние, и бе погребан в морето на път за родината, се видя принуден да разпита Фалк в частния си кабинет. Беше човек, който знаеше как да те нахока, а освен това фирмата Зигерс бе подпомагала Фалк с доста парички още от самото начало. Всъщност може да се каже, че те го и създадоха до известна степен. Така се случи, че тъкмо по времето, когато той се появи тук, тяхната фирма наемаше много кораби всяка година и за работата им беше добре дошло да има удобства за изтегляне корабите на буксир по реката. Ясно ли ви е?… Е, винаги ще се намери някое ухо да се залепи на ключалката, не е ли тъй? Всъщност — той понижи глас поверително — в този случай това беше един мой добър приятел; един човек, когото можете да срещнете тук всяка вечер. Само че те разговаряли доста тихо. Все пак моят приятел е сигурен, че Фалк се опитвал да се оправдава по различни начини, а старият господин Зигерс кашлял доста. И все пак Фалк през всичкото време имаше и желанието да се ожени. Но да! На всички бе известно, че човекът мечтаеше години наред да си уреди собствен дом. Само че не може да се примири с разноските. Щом се стигне до момента, в който трябва да бръкне в джоба си — това го кара да се откаже. Самата истина, нищо повече. Винаги съм го казвал и сега вече всеки е съгласен с мен. Какво ще речете за това, а?